Миграцията в Европа в нови измерения

Как Европа да се справи с миграцията? Отговорът на този въпрос търсиха участниците в четвъртия граждански панел на Конференцията за бъдещето на Европа в Страсбург. Управлението на границите, гражданската защита, предоставянето на убежище и солидарност бяха сред предложенията, които се чуха в пленарна зала на европарламента в Страсбург. Място, което събра 200 души от цяла Европа, подбрани на случаен принцип и изразяващи европейското многообразие от националности, култури, професии и виждания.

Според Николета Буса от Румъния мигрантите трябва да бъдат интегрирани чрез допълнителна квалификация и използването на техните умения и познания. Тя е на 36 години, но споделя своя опит в управлението на собствен бизнес, успешен по думите й въпреки пандемията.

Те трябва да се научат да правят много нови неща. Трябва да се квалифицират или преквалифицират, за да намерят своето място. Биха могли да работят като електротехници, пекари, водопроводчици. Но затова те трябва да получат диплома.

И докато на Изток проблемът с мигрантите е по-скоро с достъпа до образование, то на Запад предизвикателството се нарича сигурност. За това разбирането на проблема с мигрантите в Полша и Румъния се оказа различно от това в Белгия например. В България проблемът с мигрантите не се чувства, по думите на Йордан Петров. Той живее във Варна, пътува често до София и рисува професионално в продължение на много години. А проблемът с миграцията и мечтата му за Европа звучи така.

Аз не мисля, че в България има миграция. Ние нямаме такъв проблем. Проблем има в Испания в Гърция. Аз виждам хора, които бягат от смъртта и от войната, а Европа затваря граници. Когато ни дадоха задача на едно листче да нарисуваме бъдещето на Европа както го виждаме аз нарисувах едно дърво като остров, към който са се насочили лодки Косов, Босна и Херцеговина, Албания, Сърбия, Северна Македония. Но най-важното за мен е в Европа да няма война.

Войната се превърна в изходна точка за разбирането на бежанския проблем за някои от участниците в дискусията. Това провокира бившият Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката за сигурност Федерика Могерини да отговори в онлайн участието си на въпроса защо ЕС е най-големият донор на оръжие за Африка и Близкия изток и като такъв форсира бежанските потоци към Европа.

Има износ на оръжие, но това се прави от отделни държави и това е национален, а не европейски въпрос. Но това е една от областите, в които трябва да работим, за да има координирани мерки, когато става въпрос за оръжейно ембарго при износа.

Що се отнася до сигурността тя призова за нуждата да се споделят повече  разузнавателни данни за онези, които пресичат европейските граници с оглед на сигурността. Идея, която отдавна обикаля коридорите на Европа, но винаги провокира дебат за личните данни и националната сигурност. А урокът на Европа от времето на първата голяма бежанска вълна от времето на Могерини като че ли остава ненаучен.

ЕС се е взел много на сериозно към собствените си граждани, но няма никаква външна политика. Европа никога не си учи уроците. 

Любомир Георгиев е безработен. Отскоро и надява се не за дълго. Доскоро се е занимавал с керамика и както самият той казва с какво ли още не. Но животът продължава и го отвежда случайно или не в Страсбург, където разсъждава за ненаучените уроци на близкото и по-далечно минало. И докато в Източна Европа мигранти са идващите бежанци от Африка и Близкия Изток, то в западната част на континента като мигрантска заплаха се възприемат работещите българи и румънци например. Реплики посрещнати с открито недоволство от страна на Любомир, за когото ситуацията изглежда така:

Ако се, изтеглим ние, румънците, особено арабите, няма да има таксита, няма да има кой да им чисти улиците, кой да им разнася пощата. Просто животът им ще спре. Ще стане както в Англия. Това са си икономически мигранти. 

От страхове и недоверие през осъзната необходимост да помогнем и предложения за селектиране на онези, които допускаме на континента. Така звучаха част от идеите по време на срещата.

Ще видим как гражданите реагират. Ако има мигрантска криза в Европа то тя е заради липсата на обща европейска мигрантска политика. Проблемите в една или друга държава могат да бъдат решени само с общи действия, а не с 27 отделни политики, обобщи  мненията белгийският евродепутат от Обнови Европа Ги Верхофстад в качеството си на съпредседател на изпълнителния съвет на конференцията.

Досега действащият дъблински механизъм предизвикваше недоволство в държавите, които посрещаха ударната бежанска вълна и настояваха за т.нар. задължителна солидарност. През последните години потокът намаля, но с цената на силни ограничителни мерки като връщане на мигранти в Средиземно море, в центрове за задържане в Либия, както и спиране на плавателни съдове, които се опитват да акостират в европейски пристанища.

Следващото заседание на гражданските съвети ще е през ноември, но ще се проведе онлайн. След което предстои трета част през декември и януари във Варшава, Дъблин, Флоренция и Маастрихт. Идеите и предложенията ще бъдат обобщени и включени в окончателния доклад на конференцията, който ще бъде представен през пролетта на 2022 г.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Теодор Стойчев

Теодор Стойчев: Гласът на българите се чува в Европа

Излъчено на 18.01.2022 г. в „Хоризонт до обед“ с водещ Валерия Николова И БНР ви дава възможност да повлияете на посоката, в която ще се развива Европейският съюз в следващите десетилетия, благодарение на инициативата "Конференция за бъдещето на Европа" , която вече 9-ти месец в дигиталното пространство събира идеите на европейците за..

публикувано на 06.07.22 в 17:55
Теодор Стойчев

Теодор Стойчев: Важно е отношението на българските граждани към европейския проект

Каква година изпраща Бюрото на ЕП в България и какви са предизвикателствата пред отразяването на българската гледна точка в политиката на ЕС и в рамките на парламента? „Отива си една, изпълнена със събития година…“ , каза пред БНР Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на ЕП в България. „Опитахме се да представим на българската публика, на..

публикувано на 06.07.22 в 17:50
Теодор Стойчев

Теодор Стойчев: Европейският съюз може да реагира бързо, когато има криза

"Как гражданите на Европа виждат бъдещето на Европейския съюз“ е темата, която днес, в Деня на Европа , ще бъде във фокуса на заключителната конференция за бъдещето на Европа. За първи път в историята на Европейския съюз с конференцията се дава възможност на гражданите да формулират своите желания за това как да функционира Европейският..

обновено на 06.07.22 в 17:50

Решенията за разширяването на ЕС да се вземат с единодушие, предлага Конференцията за бъдещето на Европа

Решенията за разширяването на ЕС да продължат да се вземат с единодушие - това е едно от предложенията, които участниците в Конференцията за бъдещето на Европа предлагат на приключващото утре заседание на 4-ия граждански панел "Ролята на ЕС в света" и "Миграция", който се провежда в Маастрихт.  Предложенията са били на българските..

публикувано на 06.07.22 в 17:40
Биляна Църноречка, пресаташе на Бюрото на ЕП в София

Конференцията за бъдещето на Европа търси идеите на обикновените хора как да се развива ЕС

През 2021 година Европа даде начало на нов амбициозен проект - Конференцията за бъдещето на Европа. В продължение на година да бъде осигурена възможност за хората от целия съюз да споделят своите идеи и да помогнат за оформянето на общото европейско бъдеще. Това може да става в специално изработена многоезична цифрова платформа, където всеки има..

обновено на 06.07.22 в 17:38

Макрон предлага създаване на нова "европейска политическа общност"

Процесът на приемане на Украйна в ЕС може да отнеме няколко години, дори десетилетия, заяви френският президент Еманюел Макрон. Той предложи създаването на "европейска политическа общност", която да я приеме в редиците си. "Всички знаем много добре, че процесът на присъединяване на Украйна към ЕС ще отнеме няколко години, а ако трябва да сме честни,..

публикувано на 06.07.22 в 17:35

България и още 12 членки на ЕС са против промяна в правилата на вземане на решения в съюза

13 страни членки на Европейския съюз, сред които и България, се разбунтуваха срещу промяна в правилата на вземане на решения в съюза, предаде Франс прес. България, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Литва, Латвия, Малта, Полша, Румъния, Словения и Швеция направиха общо изявление, в което предупреждават, че ако бъде направено усилие..

публикувано на 06.07.22 в 17:35
 Урсула фон дер Лайен

Фон дер Лайен: През юни ЕК ще даде становище за кандидатурата за членство в ЕС на Киев

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отбеляза в понеделник, че Европейският съюз ще се стреми да даде своето становище относно кандидатурата на Украйна за членство в ЕС през юни, съобщава Ройтерс. "Очакваме с нетърпение да получим отговорите на въпросника за членство в ЕС. Комисията ще се стреми да даде становището си..

публикувано на 06.07.22 в 17:35
Александър Милисов

ЕП трябва да е близо до гражданите

публикувано на 06.07.22 в 17:25
Ги Верхофстат говори пред Европарламента в Страсбург

Евродепутати се обявиха за промяна на договорите на ЕС

Евродепутати се обявиха за промяна на договорите на ЕС, най-вече в частта за налагане на вето от една страна-членка, по време на дебат в Европейския парламент в Страсбург. Това искане бе заложено на приключилата на 9 май Конференция за бъдещето на Европа, на която гражданите обобщиха вижданията си за по-добро функциониране на ЕС. "Войната в..

публикувано на 06.07.22 в 17:20