Как европейската перспектива на Молдова ще допринесе за съхранението на българските традиции в заселения предимно с етнически българи район Тараклия – различни гледни точки изразиха участниците в конференцията "Български гласове за Европа", организирана в пресклуба на Българската телеграфна агенция (БТА) в молдовския град.
“Искаме да живеем в мир, просперитет, да бъдем част от свободния свят. Докато някои решения отнемат време, други трябва да се вземат бързо и решително, като се възползваме от възможностите, които идват с променящия се свят”, заяви молдовският президент Мая Санду на 3 март, когато страната подаде молба за членство в ЕС. Така Молдова стана част от т.нар. Асоциирано трио, заедно с Грузия и Украйна, само седмица след началото на конфликта в съседна Украйна. Войната се превърна в катализатор на европейската перспектива на региона, а надеждите, които европейското бъдеще на Молдова пробужда у бесарабските българи са в много направления, стана ясно по време на днешната конференция в Тараклия. Специален гост беше българският евродепутат от ЕНП Андрей Новаков, според когото Евросъюзът трябва да открие своето сърце и да проявява повече състрадание и грижа:“Европейският съюз започва от там, откъдето има и едно българско сърце, а в Тараклия те са много. Започва от там, където има университет, в който се учи на български, там където навсякъде пише на български и те поздравяват на родния ти език. Държа да кажа, че българската държава не просто се интересува от вас, а е готова да стори всичко по силите и възможностите си, за да помогне. Правя го и ще продължавам да го правя и аз самият, тъй като представям и вашите интереси на европейско ниво като част от Европейския парламент.”
По време на дискусията се чуха и редица мнения на представители на бесарабските българи, как биха могли да се решат сериозни проблеми, с които от общността не може да се справи сама.
Особено важен сред тях е този за бъдещето на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“, чиято мисия е да съхранява и развива българския език, история и традиции. 70% от обучаващите се в него са етнически българи.“Част от студентите се обучават в съвместната с Русенския университет “Ангел Кънчев” специалност “Бизнес мениджмънт”, която им позволява след завършване да получат българска диплома – посочи ректорът на учебното заведение доц. Мария Паслар и поясни: – Университетът ни работи съвместно и с великотърновския “Св.св. Кирил и Методий”, но и с двете висши учебни заведения, сътрудничеството не е напълно пълноценно. Все още нямаме възможност заедно да подготвяме специалисти и да издаваме взаимно валидни дипломи. Надяваме се, че диалогът, който се води на най-високо ниво между България и Молдова за създаването на филиал на български университет в Тараклия, ще завърши успешно и през новата учебна година тук вече ще работи подобно учебно заведение. Надяваме се, че след това, студентите ще могат да избират и от по-широк набор специалности извън педагогическите, като инженерни, технически, аграрни и други.“
Сътрудничество с музеи от Европейския съюз би допринесло за поддържането на българската култура и традиции в Тараклия, категорична е директорката на Музея за културно наследство там.
“Нашият музей е един от малкото в Молдова, които работят в сътрудничество с Българската академия на науките. Вече четири години участваме в различни научни конференции, подготвяме доклади и работим с училища и детски градини. Всичко това е видно и от нашите отчети“ – обясни Татяна Некит и даде следния пример:
“Имаме много хубава идея за изграждането на етно комплекс, който да показва традициите на бесарабските българи. Тя е още от 2016 година. Не можем да я осъществим вече шест години, защото нямаме финансиране.”
Основателят на фондация „Български дух“ Олег Косих припомни, че благодарение на тях, всяка година около 100 ученици от Молдова, заминават да следват в България, където често след това намират и своята реализация.“Ние няма как да изискваме от ЕС или от България нещо специално за нас, тъй като никой не е длъжен да ни дава нищо. Хубаво е да помислим за една социално-икономическа програма, която да носи ползи и за Молдова, и за България” – посочи Олег Косих.
Бесарабският българин изрази надежда, че европейската перспектива на Молдова, ще позволи на тараклийския район не просто да се запази, а да се превърне в модел как едно малцинство не просто живее в своите рамки, а допринася за добруването на цялото европейско общество. Той предложи и създаването на работни групи по различните държавни политики, в които да бъдат поканени и представители от българските министерства.
Излъчено на 18.01.2022 г. в „Хоризонт до обед“ с водещ Валерия Николова И БНР ви дава възможност да повлияете на посоката, в която ще се развива Европейският съюз в следващите десетилетия, благодарение на инициативата "Конференция за бъдещето на Европа" , която вече 9-ти месец в дигиталното пространство събира идеите на европейците за..
Каква година изпраща Бюрото на ЕП в България и какви са предизвикателствата пред отразяването на българската гледна точка в политиката на ЕС и в рамките на парламента? „Отива си една, изпълнена със събития година…“ , каза пред БНР Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на ЕП в България. „Опитахме се да представим на българската публика, на..
"Как гражданите на Европа виждат бъдещето на Европейския съюз“ е темата, която днес, в Деня на Европа , ще бъде във фокуса на заключителната конференция за бъдещето на Европа. За първи път в историята на Европейския съюз с конференцията се дава възможност на гражданите да формулират своите желания за това как да функционира Европейският..
Решенията за разширяването на ЕС да продължат да се вземат с единодушие - това е едно от предложенията, които участниците в Конференцията за бъдещето на Европа предлагат на приключващото утре заседание на 4-ия граждански панел "Ролята на ЕС в света" и "Миграция", който се провежда в Маастрихт. Предложенията са били на българските..
През 2021 година Европа даде начало на нов амбициозен проект - Конференцията за бъдещето на Европа. В продължение на година да бъде осигурена възможност за хората от целия съюз да споделят своите идеи и да помогнат за оформянето на общото европейско бъдеще. Това може да става в специално изработена многоезична цифрова платформа, където всеки има..
Процесът на приемане на Украйна в ЕС може да отнеме няколко години, дори десетилетия, заяви френският президент Еманюел Макрон. Той предложи създаването на "европейска политическа общност", която да я приеме в редиците си. "Всички знаем много добре, че процесът на присъединяване на Украйна към ЕС ще отнеме няколко години, а ако трябва да сме честни,..
13 страни членки на Европейския съюз, сред които и България, се разбунтуваха срещу промяна в правилата на вземане на решения в съюза, предаде Франс прес. България, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Литва, Латвия, Малта, Полша, Румъния, Словения и Швеция направиха общо изявление, в което предупреждават, че ако бъде направено усилие..
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отбеляза в понеделник, че Европейският съюз ще се стреми да даде своето становище относно кандидатурата на Украйна за членство в ЕС през юни, съобщава Ройтерс. "Очакваме с нетърпение да получим отговорите на въпросника за членство в ЕС. Комисията ще се стреми да даде становището си..
Евродепутати се обявиха за промяна на договорите на ЕС, най-вече в частта за налагане на вето от една страна-членка, по време на дебат в Европейския парламент в Страсбург. Това искане бе заложено на приключилата на 9 май Конференция за бъдещето на Европа, на която гражданите обобщиха вижданията си за по-добро функциониране на ЕС. "Войната в..
