35 г. от полета на първия български космонавт

10 април 1979 г. 20 часа и 34 минути. Към Космоса поема изстреляният в орбита космически кораб „Союз – 33”. С него лети първият български космонавт Георги Иванов. Той прави 31 пълни обиколки около Земята. Полетът е динамичен и драматичен, а българинът поставя рекорд в световната космонавтика с най-спокойния пулс в историята на пилотираните полети. Съветски и американски астронавти са категорични, че полетът на Георги Иванов е допринесъл изключително много за развитието на космонавтиката. Така България става шестата страна в света, която изпраща свой космонавт в орбита.

„България ще има и трети свой космонавт, защото има голям потенциал в сферата на космическите изследвания”, категорично заявява в интервю за Радио България днес Георги Иванов.

„Но за да участва страната ни в следващ пилотиран космически полет, нашите специалисти трябва да изработят научна програма, която да се приеме от „великите” космически държави и от Европейската космическа агенция. А държавата трябва да застане зад такава програма”, добавя първият български космонавт.

Трудно ли е да си пръв? „Когато изпълняваш полет със самолет, не мислиш дали си първи или втори, така е и с космическите полети”, казва бившият военен пилот. В космонавтиката няма „бивш” или „в пенсия”. Георги Иванов и днес се чувства космонавт. Не случайно всяка година се провеждат конгреси на Асоциацията на участниците в космическите полети. Обсъждат се проблемите както на Земята, така и в Космоса. Досега в орбитата около Земята са летели около 560 астронавти и космонавти от повече от 20 страни, като най-много са от Русия и САЩ. За 35-годишнината Георги Иванов очаква гости в София – космическият елит от Русия, Полша, Румъния, Унгария, Чехия ще вземе участие както в официалните празненства, така и в специална конференция.

Но да се върнем 35 г. назад, в деня на полета, и да надникнем в раницата на Георги Иванов.

„На орбиталната станция носих много неща – българския флаг, „История славянобългарска”, пръст от старата българска столица Плиска и от връх Шипка – символ на героизма за освобождението на България от Османско робство. И разбира се храни, произведени в България за Космоса – разказва Георги Иванов. – Тогава България стана третата страна, която изработва космическа храна, и шеста поред космическа държава в света.”

Как изглежда Земята в илюминатора? „Тихият океан, белите облаци, синьо-зелените морета… много е красиво”, връщат се спомените на Георги Иванов отпреди 35 г.

„Не изглежда като малка кръгла топчица, както я рисуват повечето – казва първият български космонавт. – През нощта се виждат мигащите светлини на големите градове, а когато сме от слънчевата страна, те са покрити с черен смог. Още тогава видях колко замърсена е Земята. А трябва да я пазим, защото е много малка и крехка на фона на планетите, които познаваме.”

Ще кацнем ли на Марс, ще усвоим ли Червената планета?

„Това е мечтата на много учени, а кога човек реално ще стъпи на Марс – трудно е да се каже. Защото трябва да се живее и работи в безтегловност повече от година само за полета до Марс. Препятствия има много. Освен безтегловността и храната, консумирана от екипажа, има и много голяма радиация, която трудно се издържа продължително време. Но учените продължават да изследват тези елементи. Полетите на орбита около Земята сега са около шест месеца.”

Ще дойде ли моментът да ходим на почивка в Космоса? Георги Иванов смята, че сме далеч от тази мечта, но туристите се увеличават. „След като си платят няколко десетки милиони евро или долари те летят около шест денонощия.” Първият български космонавт обяснява, че въпреки мечтите ни подготовката на един полет е сложна, скъпа и иска време. „За повече от 53 г. само 560 човека се отделиха от земното притегляне”, допълва той. Не може без въпроса за контакти с други цивилизации. Първият космонавт е песимист, но „вероятност има, защото не можем да бъдем единствени в цялата галактика”. Въпреки че е космонавт, Георги Иванов е „земен“ човек. Звездите, обаче, го теглят… Лети ли му се пак в Космоса? „Разбира се, кой не би искал да полети отново и отново…”