Ангел Заберски: В музиката трябва да има романтика!

Водещ: Добре дошъл на гости във Фул Макс на честотите на Радио Шумен на Ангел Заберски. Как е най-лесно да ви представим - бендлидер, пианист, аранжор, преподавател - кое от всичките в този момент е най-актуално?

Ангел Заберски: Ти го каза, изреди всичко. С една дума музикант.

Водещ: С една дума - музикант, който работи много. Те май не се получават иначе нещата, когато човек не работи много.

Ангел Заберски: Това е и моята философия за нещата - музикантска и житейска, разбира се, че трябва да се труди човек. Да, има и мързеливи хора, но числя себе си към трудолюбивите.

Водещ: Някой би казал - е, за музикантите какво е това труд? Те пеят и свирят!!!

Ангел Заберски: Ами да, така е. Много работа е, която остава незабелязана. В повечето случаи тези, които имат сетивност и чувствителност, улавят, че зад това, което излиза изпод пръстите, и това неуловимото, което остава в пространството като музика, зад него се крие много работа.

Водещ: Понеже знам, че в момента сте между часовете си в Нов български университет, на какво най-трудно се учат младите хора? Аз съм на мнение, че те могат да бъдат научени на всичко, което бъде поискано от тях. На какво ви е най-трудно да ги научите?

Ангел Заберски: Много интересен въпрос, той разбира се е и много философски. Да, в момента наистина съм в Нов български университет, току-що изпратих две талантливи момичета, които учат пеене. Уча ги най-вече на хубав вкус, от което имаме нужда - музикален вкус и музикална естетика. Ти си прав в това, което казваш, че младият човек може да бъде научен, той възприема. Зависи вече от неговото мислене, представи за музиката. В някаква степен се справям, но си признавам, че не ми е лесно. Оказа се, че да бъдеш педагог не е лесна работа. Но откривам и хубави неща за себе си, защото и аз се уча от младите. Защото те са друго поколение, имат различно мислене и това, което ми харесва, го „купувам” за себе си, и може би и това ме държи в така наречения „младежки дух”, който все още съществува у мен. Та уча ги на вкус, на добър вкус. Запознавам ги с музика, която в повечето случаи не са предполагали, че съществува и ако са попадали на нея, са си казвали „това е старомодно, това не ми е интересно” или пък „това е много трудно за мен”.

Водещ: Като наблюдавате младите хора, те повече музика ли слушат, отколкото да речем преди 15, 20 или повече години? От една страна те са непрекъснато със слушалките на ушите и слушат нещо, от друга страна, като че ли с тези слушалки малко си затварят ушите за другите неща, които биха чули без тях?

Ангел Заберски: Във въпроса който задаваш, го има и отговора. Младите слушат много музика, въпросът е каква музика слушат. А това, което казваш за слушалките, дигиталната страна на въпроса - да, по-хубаво е да се слуша на живо, но не винаги човек може да си позволи да отиде на концерт или в клуб и да слуша, но повече ми е интересно каква музика слушат.

Водещ: Като се върнем малко по-назад, спомняте ли си първата плоча, която си купихте сам? Ясно е, че у вас непрекъснато по много и най-различни начини се е слушала музика, вероятно е било затрупано от записи.

Ангел Заберски: Не мога да си спомня. Купувал съм си, но не мога да си спомня първата, но помня това, което за първи път съм чул вкъщи, което баща ми донесе. Плочи имахме много, но не мога да си спомня първата, която аз съм си купил.

Водещ: От тези, които баща ви е донесъл и вие тайничко сте откраднали нещо, то всъщност не е било тайно, най-вероятно е било огромно задоволство за баща ви да види, че слушате и неговата музика.

Ангел Заберски: О, да. Аз съм расъл в музикална фамилия, и то повече в забавната сфера на музиката. Имаше много музика вкъщи. И песни на баща ми, песни, които майка ми е пяла, чужди песни и така нататък. Родителите ми искаха да бъда музикант. Малко по малко ме насочваха, съвсем по родителски, с вкус. Помня татко, когато донесе една касетка на един пианист, Peter Nero се казва, който свиреше музика, аранжирана за симфоничен оркестър, забавна музика, шлагери, джаз стандарти. Той беше един от първите, които чух с The Girl From Ipanema - известната боса нова. Тя беше направена по такъв начин, че аз направо се шашнах от това, което чух, защото до този момент се бях занимавал само с класическа музика. Свирех на пиано, посещавах си уроците по солфеж, бях възпитаван в сериозните традиции. Но когато чух, че има и нещо друго на този свят, аз онемях. Близнат съм от Бога да имам слух и започнах да чувам неща, които иначе не бях чувал. Хармонията много ми хареса, импровизационният момент също. И оттам нататък започнах да слушам и да търся такава музика. И вкъщи да я търся, доколкото я имаше. Много трудно се разпространяваше музика по онова време. Трябваше да имаш приятел, пък да има той двукасетъчен дек, че да ти презапише нещо, или пък плоча, пък кои си ги пазят, не ги дават. Бяха много детайли и то некомфортни, но се справяхме и така се увлякох.

Водещ: Моята задявка с плочите беше заради албума Like (A) Jazz. Точно заради тези вметки с оригиналните изпълнения на класическите теми. Това като малко носталгия към времето, в което музиката е била толкова ценна, че никой не си я е давал и всеки си я е смятал за негова си, независимо с колко човека я слуша или там се крие нещо друго?
 
Ангел Заберски: Ами по-скоро втората част на въпроса. Аз мога да говоря много за този албум, ние нямаме такова време, разбира се. Първо тръгна оттам - една шега, заигравка със заглавието: Like Jazz и Like A Jazz. Доколкото английския го зная, Like Jazz означава „харесвам джаз”, а другото е „като джаз”. И именно заради това, че реших да направя един албум, който да не е типичният джаз. Да, има го, разбира се, импровизационния елемент, но да ползвам известни теми от „сериозната” музика, които да преработя през моя мироглед в света на джаза. Да ползваш като мелодия и да го разработиш и развиеш по съвсем друг начин. И между другото смятам, че направих добър продукт, защото може да се слуша. Не е музика, която отива в едни изключително съвременни авангардни посоки, а е изпълнена от джазовото трио, което е основата в джаза, защото има много джаз триа, а на тях може да се гради много със солисти, та чак да стигнем и до голям оркестър. Триото, с което работя напоследък, това са Стоян Янкулов - Стунджи и Борис Таслев - Борката. Мисля, че направихме нещо много хубаво и на тях самите им беше приятно. Защото музиката - тя е лесна за слушане, трудна за изпълнение, но пък беше някаква обща лекота, защото темите, които аз използвам в този албум, са много познати и са много понятни.

Водещ: Щях да ви попитам за подбора на темите. Романтиката е жива или Романтизмът е жив?

Ангел Заберски: Ами те повечето са от романтични композитори, Пучини го слагам и него в романтиката, Чайковски - изключителен романтик, изключително сантиментален композитор, Шуман - типичен представител на романтизма. В музиката трябва да има романтика! Трябва да има сантимент. И поднесена по правилния начин, ще докосне сантимента на слушателя или на зрителя.

Водещ: Тук класически образованите музиканти ще кажат „да, да, има го и елемента на отнасяне, на бягство”, който е задължителен всъщност за всяка музика. В подбора на темите за мен беше най-трудно да схвана най-вече присъствието на трагичната четвърта част от последната симфония на Чайковски. Тя винаги е била свързвана точно с безвъзвратната загуба, с това, че човек си е отишъл...

Ангел Заберски: Тя неслучайно самата симфония е наречена „Патетична”. Когато съм слушал симфонията - тя е гениална, няма какво да я коментираме и анализираме. Но тази част, когато съм я слушал и на живо и на запис, изпълнена от оркестър, особено изпълненията на Караян, съм си казвал - в това има толкова много джаз, такава хубава балада би могло да стане и после да премине в джаз валс. Не мога да обхвана целия материал, защото това означава буквално да копираш автора и не ми беше никак лесно да го направя във музикалната форма AABA, която е така наречената песенна форма. Но смятам, че добре се получи. И си спомням, когато представяхме албума в страната, когато изпълнявахме тази част, тази пиеса, вече в залата настъпваше страхотно мълчание, нямам обяснение за това, но съм го усещал. Защото човек може да се изкашля, да скръцне стола и така нататък, а когато това се случваше - след първите няколко акорда на интродукцията и навлизането в самата тема имаше невероятна, болезнена тишина бих я нарекъл, чуваха се само инструментите.

Водещ: На нас ни е изключително приятно да си говорим и ние ще слушаме много от този албум. Вие обаче в момента сте във фазата на подготовка на концерта “More Jazz” в първо студио на БНР - какво повече от джаз???

Ангел Заберски: Ами, ще видим и ние. Има малка заигравка със заглавието на концерта, комерсиална да я нарека. Отново ще правим музика, ще правим моя музика, включил съм и две пиеси от албума Like A Jazz,  които преработих малко, защото ще имаме и солист - Михаил Йосифов - на тромпет и флюгелхорн. Ще свирим неща, които съм писал малко назад в годините, които сме изпълнявали и те определено са имали успех. More Than Jazz, защото пак ще го има този класически елемент именно от тези пиеси, от Like A Jazz. Nessun Dorma  е едната пиеса, която ще изпълним от него. Ще има доста жанрово разнообразие, ще има хип-хоп, реге, балада, латин, ще има самба, ще има чист суинг, би-боп - един фюжън от добра музика, която, смятам, съм направил.

Водещ: Джаз и повече - ако трябва да го преведем на български.  Аз ви благодаря за отделеното време и се надявам да има още много музика от вас. Въобще не отворихме темата за това, какво представлява Брас Асоциация, това музикално общество.

Ангел Заберски: Предлагам да го направим следващия път. Ние в момента смесваме албум, който записахме отново с моя музика за биг бенд и с удоволствие ще го представим.

Водещ: Ще го чакаме с нетърпение, засега само Like A Jazz, в смисъл клас A джаз...

Ангел Заберски: Не бях се замислял за това, но ако някой го разтълкува по този начин, мога да бъда само щастлив.

Водещ: Аз мисля, че нашите слушатели ще направят за себе си всички възможни тълкувания и най-вече ще успеят да усетят това отнасяне, тази лекота и това спокойствие, което е трудно за постигане и в същото време е точно пречистващо.

Ангел Заберски: Много хубави думи за край. Поздравявам всички слушатели, които ни слушат и искам да дойдем и в Шумен да представим това, което правим. Джазът не е страшна музика, няма да те заболи крак от това, няма да ти потече носът, няма да се разболееш от грип, а напротив - може да изпиташ само хубави емоции.

Още за концерта More Than Jazz може да видите тук, а различните проекти на Ангел Заберски може да видите на официалната му страница.