През 927 година византийската принцеса Мария-Ирина Лакапина е принудена да напусне Константинопол, за да се отправи към Велики Преслав и да се омъжи за цар Петър I. За да се съгласи на сватбата с българския владетел, тя получава от дядо си - император Роман Лакапин - същинско съкровище: 640 грама злато, сребро, перли и скъпоценни камъни, на обща стойност колкото цял един дворец. Дали обаче този подарък е бил достатъчен, за да притъпи мъката на принцесата по родината? За това няма исторически сведения.
Историята по откриването на преславското съкровище също е много интригуваща. През 1978 година то е намерено случайно в една нива на 3 километра от днешния Велики Преслав - тракторист го закачва по време на оран с плуга и го разпилява. Експертите, извършили реставрацията, са категорични, че предметите от Преславското съкровище качествено са превъзхождали с много образците на българските художествени и занаятчийски работилници от същата епоха. Златните диадеми, огърлици, пръстени, плочки, обеци и останалите накити са били изработени от много опитни майстори. А такива количества са можели да бъдат притежание единствено на императорския дворец в столицата на Византия.
В началото на тази година проф. Станислав Станилов, чиято проучвателска дейност започва в Преслав написа книга под заглавието „Втората огърлица от преславското съкровище“. В нея той реконструира три от оцелелите медальони. Преди около две години всичките 186 предмета пристигат в София почистени и реновирани в научно-изследователския институт по археология в Майнц – Германия. Следите от предишни интервенции са премахнати, фрагментите от камъните и връзките отново укрепени на местата им, два изумруда, паднали от местата си, са монтирани обратно. Миглена Стефанова се свърза с археолога, за да поговорят за най-голямото съкровище от Средновековна България, в малко по-различен контекст.
През март проф. Станислав Станилов ще гостува в Археологическия музей във Велики Преслав, където под формата на лекция ще представи последната си книга „Втората огърлица от преславското съкровище“. А в нея на първата страница ученият е написал: “ В памет на Тотю Тотев с благодарност за вдъхновяващото начало“.
Сега е моментът да се модернизира инфраструктурата и да се вземат сериозни мерки при управлението на водните ресурси, преди закъснението да стане критично. Това каза за Радио Шумен проф. Емил Гачевот секция "Води" към Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН. Според него страната навлиза в нов период с трайно засушаване и..
На фона на проблемите с безводието в страната, все пак има места, където вода отново потича, а не спира. Такъв пример е обществената чешма в Попово – над централния градски площад, пред която се събират жители и гости на града. Чешмата е изградена през 2003 г. от Ротари клуб – Попово, а оттогава не е правен основен ремонт. След няколко сухи..
Децата, които участват в 19-ото издание на лятната Детска работилница за изкуство в Шумен, посетиха комплекс „Авшарян”. Във възрожденската къща те научиха от авторитетния местен историк Бета Хараланова любопитни факти за живота на богатата арменска фамилия, произвеждала и продавала персийски килими. Къщата е използвана от края на XIX век до..
Катя Недева е една от многото майки, които отглеждат или са отгледали дете с увреждане. Нейният син губи слуха си като невръстно дете след прекарана инфекция, не се научава да говори и това преобръща живота на цялото семейство. Те трябва да се преместят да живеят в Търговище, за да може момчето да учи в Специалното училище за ученици с увреден..
Таратор, но с вода с оцет, краставица и чесън, спиране на усилната полска работа по пладне и почивка под сенките на някое дърво на полето, още по-добре в близост до вода, а вечер на прохлада в къщите. Благодарение на умелото строителство и осигуряването на добра циркулация на въздуха около сградата, както и дебелите каменни основи и стени, те са..
Ангелина Кочева е от Пазарджик, а Димитър Дочев – от Шумен. Двамата обаче се запознават и влюбват във Виена, където учат бизнес и маркетинг. Заедно тръгват на пътешествие в света на виното. Провокира ги личният им интерес към темата, както и българският телевизионен сериал „Вина“. Започват да посещават винарни в Австрия и България. Пред младите..
Символично начало на проекта за ремонт, обновяване и реконструкция на Дома за стари хора „Д-р Стефан Смядовски“ бе дадено днес в Шумен. Проектът, по който Домът ще бъде разширен, е на стойност 5,200 млн. лв. по Националния план за възстановяване и устойчивост, а ремонтните дейности трябва да приключат до края на месец юни 2026 г. „Новата сграда..