Пандемията от коронавирус не е единствената пандемия, която преживява България. През миналия век е имало епидемии от грип, скарлатина, туберкулоза, морбили. Те са били във фокуса на съществуващите тогава вестници.
Как са били отразявани епидемиите, кой е списвал вестника и е давал съвети? Въпроси, на които намери отговорите в старите издания Здравка Русева.
Разгръщам старите вестници с Маргарита Друмева и Дияна Стефанова от отдел „Краезнание“ в шуменската библиотека. Върху страниците им не са липсвали информации за епидемии, но ето една дописка от в. „Обществен глас“ от 1906 г., в която се обръща внимание на лошата хигиена на шуменските улици и опасността от избухване на заболяване. И тогава, и сега здравето е свързано не само с личната, но и обществената хигиена. Питам двете изследователки кои са били авторите на статиите, например в изданията от преди 1944 г. На журналисти или на здравни специалисти предимно се е разчитало да информират народонаселението.
„В Шуменски общински вестник“ се откроява името на д-р Скорчев, забавен, сладкодумен с чувство за хумор разказвач. Информацията е представена увлекателно, но с фино и силно внушаване на здравните съвети. В една от статиите си той описва как се чувства човек, когато заболее от грип, толкова зле, че чак се отказва от тютюна.
На 11 април 1924 година е описана друга епидемия – от морбили. Изследователките на старите издания смятат, че тогава се е акцентирало върху информираността на хората.
През годините езикът на медиите става все по-експресивен. Времето го диктува, а и има конкуренция между изданията. Това беше един закачлив поглед към медиите и пандемиите, които съпътстват човечеството. Целта бе да разберем, че големи събития преминават през животите на почти всяко поколение. А човекът като разумно същество не трябва да се поддава на паниката, да не се сърди на медиите, че използват експресивен език. Желанието е да информират, а не да плашат.
Така е било преди, така е и сега.
Чуйте целия репортаж на Здравка Русева.
Над 160 кошера има в пчелното си стопанство в село Кривня Фатме Наим. Тя навлиза в занаята като „чирак“ в Италия, а вече над 10 години у нас се занимава с пчелите, кошерите и ваденето на мед. Миналата година не е била от лесните. Медът, който е успяла да извади е бил наполовина от обичайното, което успяват да произведат "нейните момичета",..
Бойкотът е силен инструмент за заостряне на вниманието върху даден проблем, но решенията оттам нататък са въпрос на много по-различен и смислен разговор, заяви за Радио Шумен Богомил Николов, изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Активни потребители“, по повод готвения бойкот срещу търговските вериги на 13 февруари (четвъртък)...
По 54 измами са работили разследващи полицаи в област Шумен през миналата година. 8 от тях, колкото и през предходната година, са на възрастни хора, които са повярвали на старите схеми „пари за лечение на близък“ или „помощ на полицията“. На фона на устойчивост на телефонните мошеничества, се появяват и нови схеми, в които жертва стават и..
Татяна Терзиева е родена в третия по големина град на Казахстан, живее като дете в Северен Кавказ, но сърцето й винаги е било българско. Татяна, с моминска фамилия Чендева, е кримска българка и подчертава това с нескрита гордост. В края на 19 век предците й бягат от османските нашественици и се заселват в южната част на Кримския полуостров, където..
Безплатни срещи за всички родители, които искат да подобрят връзката с децата си и да получат полезна информация за възпитанието и емоционалната им подкрепа, ще отвори врати в Силистра. Инициативата, наречена Училище за родители, е събитие, което се провежда за втори път съвместно с община Силистра, Общинския съвет по наркотични вещества и..
20 години чества днес Школата по дърворезба към Центъра за подкрепа на личностното развитие – Обединен детски комплекс „Анастас Стоянов“ в Шумен. Неин ръководител през всичките тези години е Ангел Минчев. Изложба с произведения на учениците ще бъде открита от 17:30 ч. в Художествената галерия „Елена Карамихайлова“. Многобройни са участията на..
Ефектът от евентуалното приемане на България в еврозоната вече е донякъде калкулиран в цените на недвижимите имоти и не се очаква драстично покачване при самото влизане, заяви за Радио Шумен Александър Бочев, председател на Националното сдружение „Недвижими имоти“. Ръстът на цените на жилищата в големите градове за миналата година е бил между..