Защо има остър недостиг на медици в Спешната помощ и защо младите специалисти я отбягват? Отговор търсим от двама лекари, които от години са в спешната помощ и познават проблемите й добре. Единият работи от 38 години в Спешната помощ в Търговище, другият е от Шумен.
Д-р Пламен Бужев е анестезиолог, но дава дежурства и в Спешната помощ в Търговище. Недостигът на медици не е нов проблем, съществува от години, но много фактори не позволяват да се намери решение. Млади лекари също не търсят реализация там. Съставянето на графиците на дежурните екипи си е направо еквилибристика. Д-р Бужев го нарече „свободно въртене“. Екипите за спешността са от двама души – лекар и шофьор на линейка. Когато към трудната и напрегната работа, при която всяка секунда е важна, за да се спаси живот, прибавим и лошото отношение на пациентите, още повече демотивира. Това, което има в Търговище са всичко на всичко два спешни екипа.
Толкова са и в Попово, а в Омуртаг и Антоново са по един екип. В помощ на спешните медици са кабинетите за неотложна медицинска помощ към болниците, които разтоварват донякъде работата на Спешните центрове. Според директора на Спешната помощ в Шумен д-р Илиян Илиев, няма целенасочена държавна политика, която да реши проблемите с недостига на лекари. От 35 щата девет са незаетите. Заплащането е сравнително добро за начинаещ лекар и без специалност, но въпреки това няма желаещи. Спешната помощ е място, където бързо може да се натрупа опит. Последният назначен млад лекар е от преди 3 месеца, но Центърът за спешна медицинска помощ е втора работа за него. Спешните екипи в Шумен са изградени от лекар, медицинска сестра и шофьор. В града дежурят три екипи, във филиалите - по един. Да се закъснява не е практика, но по време на пандемията са имали такива случаи.
Чуйте целия репортаж на Здравка Русева по темата.
Аслан Бюржен Бюрхан , който е само на година и четири месеца се нуждае от спешна операция за спасяване на зрението. Диагнозата на момченцето от Кубрат е микрокорнея- състояние, което сериозно засяга зрението. За да може детето да живее нормален живот, да се развива пълноценно и да вижда света около себе си, е необходима спешна трансплантация на..
Днес изтича гратисният период, който Законът за въвеждане на еврото даде на търговците да въведат двойното обозначаване на цените на стоките преди да се налагат санкции. От 9 октомври всичко, което купуваме, трябва да има цена в лева и в евро. За спазването на разпоредбите следят от Комисията за защита на потребителите и НАП. Междувременно..
В Световния месец за борба с рака на гърдата специалистите отново обръщат внимание, че редовните профилактични прегледи са от решаващо значение. „75 процента от новооткритите случаи на рак на гърдата са в първи и втори стадий, което означава, че са напълно лечими“. Това заяви за Радио Шумен д-р Камен Кожухаров- управител на Комплексния онкологичен..
Приблизително 2500 тона годишно се събира ненужен текстил в България. Това са данните на една от рециклиращите организации, които имат контейнери в страната. Всяка година в ЕС се генерират 12.6 млн. тона текстилни отпадъци. Само облеклото и обувките съставляват 5,2 милиона тона, което се равнява на 12 кг. отпадъци на човек годишно. Смята се,..
Най-голямoтo тexнoлoгичнo cъбитиe ВЕЅТ 2025 предстои в Шумен този петък и събота - на 10 и 11 октомври. Форумът „Бизнес, образование, наука и технологии“ се организира от Шуменския технологичен институт и се провежда от 2018 г. Целта му е да cpeщне yчeници и cтyдeнти с вoдeщи ĸoмпaнии и cpeдни и виcши yчeбни зaвeдeния oт peгиoнa. Амбицията на..
Какво се случва, когато реставратор на стари радиоприемници решава да върне към живот забравен местен радиоцентър. Създаденото ще надмине очакванията. Това е интригата, която ще се разплете в новия филм на Адриан Ал Жазар - "Реставразов". Снимките са в разгара си на много и интересни локации в Силистра. Новият филм е предназначен за българския кино..
Водещи учени, лекари, журналисти и представители на местните власти дискутираха актуални теми и предизвикателства пред българското здравеопазване по време на 24-ата национална среща, организирана от фондация "Медии, общество, семейство и традиции". Един от лекторите на срещата беше вирусологът проф. Радка Аргирова. Covid-19 не си е отишъл,..