Фрагмент от оловен печат на княз Борис-Михаил откриха археолози при проучването на болярско имение във външния град на старопрестолна Плиска. Обект 41, както го определят учените, се изследва от екип с ръководител доц. д-р Константин Константинов, преподавател в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. От 2018 г. проучването е включено в програмата на Националния исторически музей и към екипа се присъединява Ивайло Кънев, уредник в отдел „История на България през средните векове“ на музея.
При проучването на терен западно от входа на средновековната църква, върху ходовото ниво, настлано с керамика и плочести камъни, е открит фрагментът от оловния печат на българския владетел.
„ От едната страна, част от изображение на Борис-Михаил с надпис запазен Михаил, от другата част – част от изображение на Исус Христос. Този печат е скрепявал кореспонденция между Борис и собственика на комплекса, което означава, че този комплекс е заемал важна роля в Плиска“, обясни доц. Константинов.
Според доц. Константинов, проучваният обект е архитектурен комплекс от X-XI век. Предполага се, че това е един от най-големите производствени центрове за метални предмети в Плиска, който е съществувал и след като градът вече не е столица на България..
„ Един архитектурен комплекс, който е бил с верижни помещения, затваряйки два вписани един в друг четириъгълника. Заемал е площ около 12 декара. Разположен е на една невисока тераса между два от притоците на Асардере“, каза още изследователят.
Сградата е била напусната организирано и всички материали са били изнесени още през Средновековието. Твърде вероятно това да е било дом на аристократ, свързан с владетелското семейство, и напускането да е станало при преместването на столицата от Плиска в Преслав. Още може да чуете в интервю с доц. Константинов.
Даниела Тодорова и Тодор Тодоров представят своята изложба „България. Иновации и традиции“ днес - 12 ноември, от 17:30 ч. в ХГ „Елена Карамихайлова“ в Шумен. Експозицията ще остане в залата на галерията до 10 декември. Събитието в Шумен ще бъде премиера за България, след като изложбата гостува успешно в две галерии в Брюксел, в галерията на Европейския..
Тази седмица кукленият театър в Русе кани всички почитатели на театралното изкуство да се потопят в магията на две специални събития – комедията за възрастни „Чехов търси талант“ и любимата класическа приказка „Пинокио“ като част от инициативата Нощ на театрите. В четвъртък, 14 ноември, от 19:00 часа театърът ще представи комедийния спектакъл..
От днес до 16 ноември в Търговище се провежда Седмица на китайската култура, организирана от Сдружение „Приятели на Китай“. Инициативата е традиционна, посветена на приятелството , на културните и просветни контакти с източната страна, но тази година има още един ярък повод за богатата едноседмична програма. На 3 октомври 2024 г. се..
Актрисата Силвия Болярска е едно 10-те нови лица на шуменския театър през този сезон. Тя е от София и е на 24 години. В НАТФИЗ завършва т.нар „златен клас“ на проф. Пенко Господинов по актьорско майсторство за драматичен театър. Определението "златен клас" се появява заради силните изяви на студентите на проф. Господинов още докато са в..
„Пълнолудие – отложен живот“ е режисьорският дебют на известния актьор Кръстьо Лафазанов. След ролята му на злодей в спектакъла „Шошана“, сега в шуменския театър той и негови колеги от трупата представят последното заглавие, написано от покойната му съпруга, актрисата Елена Начева. В поканата към представлението, което ще се играе на 8 ноември -..
Столицата на оперетата у нас безспорно е Шумен, когато на 10 май 1914 г. е изигран първият спектакъл „Кармозинела“ под диригентството на Велико Дюкмеджиев. Той е музикантът, който създава и шуменската оперетна дружба, просъществувала почти до края на Втората световна война. През това време са поставени 30 заглавия, които са изиграни между 300 и 500..
Излезе от печат том XXVIII на Известия на Регионалния исторически музей – Русе. Изданието е отпечатано по повод 50-та годишнина от откриването на тракийското съкровище при Борово. На годишнината е посветено и въведението на проф. д-р Тотко Стоянов, който разказва за намирането на ценните предмети, тяхната орнаментика и значението, което имат..