Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

По стъпките на книжовниците

4
Снимка: Научен център "Преславска книжовна школа"

По повод 45 години Научен център „Преславска книжовна школа“ към Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ в студиото на Радио Шумен гостуваха проф. Веселин Панайотов, доц. Десислава Иванова и доц. Грета Стоянова.

Те разказаха повече за годишнината на школата, както и за научния труд, върху който работят. Той е посветен на химнографията и химнографите. Този раздел на научното познание не е свързан с химна, който познаваме днес. Тъй като химнографските текстове не са песни или стихотворение с хвалебствено съдържание. Химнографията е задължителна част от богослужението, от службата. Не е обикновена възхвала, а на светец.

Проф. Панайотов, доц. Иванова и доц. Стоянова поясняват в разговора си с Юриета Иванова.

Книжовникът Пипин доскоро не беше неизвестен за учените и се оказа и невероятен за нашата култура. Доц. Грета Стоянова, доц. Десислава Иванова и проф. Веселин Панайотов разкриха повече за книжовното откритие Пипин.
Времето, в което живеем, е отдалечено от Средновековието и Златния век. Като че ли все по-малко стават и младите хора, които са изпълнени с любопитство и имат желание да се потопят в необятния свят на културата и книжнината, създавана от тези преди нас. Доц. Иванова и проф. Панайотов представиха времето „тук и сега“ пред Юриета Иванова.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Народно читалище

115 години - пазител на традиции

4 сборника събра и издаде  Народно читалище „Христо Ботев – 1910“ в търговищкото село  Голямо Соколово последните няколко години. Още един е готов. В тях са събрани детски броенки, български народни песни и наричания, български пословици и поговорки, гатанки и детски игри. Два пъти читалището е номинирано в престижната национална листа „Живи човешки..

публикувано на 19.09.25 в 09:22

Покана за концерт

Празничен концерт по случай Деня на независимостта организира Симфониета Шумен в деня на празника от 11:30 ч. в концертна зала „Проф. Венета Вичева“. Под диригентството на маестро Славил Димитров ще прозвучат произведения, носещи духа на свободата и националната гордост. В събитието ще участва Фолклорен хор „Елица“.  Фолклорен хор „Елица“,..

публикувано на 19.09.25 в 08:50

Виниловите плочи – музика за ценители

Делян Димиев един от меломаните у нас, за когото виниловите плочи са носителите на музика за ценители. Самите тях той открива в антикварни магазини, купува ги от чужбина или получава дарения от частни колекции. За Делян плочите са като книгите, които не трябва да се изхвърлят на боклука. Сред най-ценните екземпляри, които притежава в музикалния..

публикувано на 19.09.25 в 08:46
Григор Петров, Веселин Чакъров и Светозар Чилингиров

Историята в картинки

Комиксите не са съвременно явление и не тръгват от популярното списание „Дъга“ (излизало в периода 1979 – 1992). Тази графична култура у нас има много по-дълбоки корени. Това е показано в пътуващата изложба с български комикси, представена днес в галерията на Корпус II на Шуменския университет. В 24 платна е разказана историята на българските..

публикувано на 18.09.25 в 15:26

Забележителни имена в изложба

На 150-ата годишнина от рождението на художничката Елена Карамихайлова са посветени събитията в следващите месеци в шуменската галерия, която носи нейното име. Освен мащабната изложба с над 60 картини на авторката, която се открива на 18 септември, от културния институт са подготвили експозиция с творби на прочути художници и скулптори, родени..

публикувано на 17.09.25 в 12:01

Деца на джаза

С 20 събития в Шумен се завръща младежкият фестивал „Деца на джаза“. Той започва на 24 септември и продължава четири дни. Третото издание чества покойния професор Добри Палиев (1928 – 1997) – основоположник на съвременната българска перкусионна школа, развил таланта си в Шумен. За галаконцерта на сцената на Младежкия дом на 27 септември от 11:00 часа..

публикувано на 16.09.25 в 12:58

„И продължавах да рисувам сама“

„Силен характер, силен дух и огромен талант, отдаден всецяло на изкуството“ – така изкуствоведът доц. д-р Ружа Маринска преди десетилетие описа първото действително ярко присъствие на жена-художник в българската история на изкуството. Името й не ни звучи чуждо, но за съжаление като при десетки други примери творчеството й остава слабо познато на..

публикувано на 16.09.25 в 11:55