За предателството и залавянето

В цяла България днес или утре, както и голяма част от българската общност зад граница отбелязват 150-а годишнина от гибелта на Васил Левски. Личност, която е много повече от определенията за дух, сила и святост. 

Все повече общини избират истинската дата – 18 февруари, за да направят общоградското си поклонение пред Апостола на свободата. Заради непознаването на календара обаче дълги години 19 февруари беше денят на обесването на Васил Левски, а всъщност, към всички събития преди 1 март 1900 г. е правилно да се добавят 12 дни и 13 дни за всички, които са се случили след това. Причината е в преминаването на България от Юлианския към Григорианския календар или от стария към новия стил на летоброене. 

В деня, когато почитаме паметта на Васил Левски историкът проф. Вера Бонева разказва за събитията около залавянето на Апостола на свободата и опитите в публичното говорене да има по-малко емоция около предателството му. Според нея не трябва да се търси персонална вина кой е отговорен да бъде хванат най-големия ни ремолюционер, защото причините, довели до неговото заляване са комплексни. 

"Макар и единични свидетелствата след обесването на Васил Левски са страховити", казва проф. още Бонева. "Разбита е комитетската мрежа в Ловчанско, Орханийско, там откъдето са направени издайничествата на дейците около Димитър Общи".

"Все още работят комитетите в Търновско, Сливенско и Старозагорско. Но ги няма онези вещина и дух, които само Апостола на свободата носи в себе си в поддържането на конспиративната дейност, за да се стигне пролетта на 1876 година. Тогава, когато има достатъчно натрупвания и международна обстановка за избухването на Априлското въстание", допълни проф. Вера Бонева.

Още може да чуете в интервюто на Миглена Стефанова с проф. Вера Бонева