В десетки публикации в интернет (виж тук , тук и тук) се твърди, че внасяната украинска пшеница е отровна. Според публикациите проби от въпросната пшеница са взети анонимно, защото Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) няма акредитирана лаборатория, която да отчете тези проби. Според твърдението държавата няма как да следи какво влиза в страната.
Във всички публикации е приложена снимка (виж по-долу) на предполагаем документ с резултати от лабораторно изследване на партида пшеница. На снимката присъства дата на проведеното изследване и номер на анализното свидетелство. От нея става ясно, че в изследваното количество пшеница има наличие на жива зараза трета степен и тя е негодна. Снимката в публикацията на анализното свидетелство не съдържа име на лаборатория, началник база, както и печат, който да докаже истинността на изследването.
Авторът на статията посочва, че анализът е направен на 24 август м.г., а резултатите няма да бъдат обявени официално, защото "лабораториите отказват да го направят публичен, за да си нямат проблеми с властта".
В публикациите се твърди, че в България няма лицензирана лаборатория, която да изследва влизащото в страната зърно, като това е основната подвеждаща информация, която заблуждава читателите, че в страната влизат количества зърно, на които не се провежда контрол за качество.
В бланката, дадена като доказателство за открита негодна пшеница при лабораторен анализ, никъде не се посочва, че зърното е с произход Украйна.
ПОЗИЦИЯ НА БАБХ
В официална позиция на Българската агенция за безопасност на храните до БНР се посочва, че агенцията “не може да коментира анализни доклади с неясен произход, разпространени в медийното пространство от неясни източници.”
От контролния орган уточняват, че пробовземане на зърно от украински произход се извършва от 2022 г., а изследванията се извършват в акредитирани лаборатории към БАБХ. Осъществява се фитосанитарен контрол. До момента е открита само една пратка слънчоглед с жива зараза от складови неприятели – бръмбари, които не са карантинни вредители и тя е върната.
При три пратки пшеница е открита жива зараза от складови неприятели – бръмбари, които не са карантинни вредители, като тези пратки са насочени за фумигация, а именно унищожаване на неприятелите.
Украинското зърно се изпитва също за остатъчни количества от пестициди, тежки метали, наличие на ГМО и наличие на радиоактивност. До момента няма открити проби с несъответствия. Изпитванията продължават, допълват още в становището си БАБХ.
До 3 май 2023 г. е в сила заповед на изпълнителния директор на БАБХ за извършване на официален контрол на всички пратки зърно от пшеница, царевица и слънчоглед за преработка с произход Украйна, за които е получено уведомление от регионалните митнически поделения.
Твърдението, че внасяната у нас украинска пшеница е отровна и че в България няма лицензирана лаборатория, която да осъществява контрол на вноса са НЕВЯРНО. Според официалното изявление на БАБХ внасяното в страната украинско зърно и слънчоглед се проверява и до момента няма открити остатъчни количества от пестициди, тежки метали, наличие на ГМО и наличие на радиоактивност. Представяна за доказателство снимка от предполагаем лабораторен анализ не съдържа информация за "украински произход" на изследваната пшеница.
------------------
Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
Българската аграрна камара излезе с декларация във връзка с проблеми с напояването. В декларацията се посочва, че предстоящият поливен сезон е застрашен. Аграрната камара предупреждава за критичното състояние на водния ресурс, нужен за земеделското производство. БАК отбелязва, че липсата на адекватна водна политика и безконтролното източване на..
Практически съвети и стратегии за справяне с проблемите, свързани с дигиталната зависимост и кибератаките, дава новата книга „Дигитални зомбита“ на Силвия Ненова. Целта на изданието е да предостави насоки на възрастните как да помогнат на децата да се ориентират в дигиталния пъзел на все по динамичното и бързо променящо се време. В нея авторката..
„България е чиста от covid-19 в момента. Има единични случаи. Грипната вълна, която бе по-особена през този зимен сезон, също е овладяна на този етап“. Това каза за Радио Шумен вирусологът проф. Радка Аргирова. „Има сигнали за кратковременни неразположения след ваксините срещу covid-19 , но нямам информация за получени трайни усложнения...
Три СТЕМ кабинета – по математика и по природни науки – представиха днес педагозите и специалистите от Центъра за специална образователна подкрепа в Шумен. Пред своите партньори от училища и детски градини те демонстрираха как използват новите технологии в работата си със специалните деца. На демонстрациите присъстваха и представители на..
Двете сестри близначки Ася и Симона Андрееви от Разград, организират клуб и състезание по предприемачество. Вече трета година са студентки в Нов български университет в София, специалност ,,Информатика“. Междувременно и двете работят в сферата на програмирането и дизайна. Миналата година те печелят състезание по предприемачество и..
Българският литератор и педагог проф.Румяна Йовева е дългогодишен преподавател в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. За известно време бе и негов заместник-ректор.През 2009 г. бе удостоена със званието „Почетен гражданин на Шумен". Тя е родена преди 86 години в град Каспичан. Завършва специалност българска филология в Софийския..
Презентация на тема „Екологично проучване на прилепите в горски местообитания в Североизточна България“ ще представи днес уредникът от отдел „Природа“ на русенския музей Красимир Киров. Събитието ще се проведе от 18:00 ч. в залата за временни изложби на Екомузей с аквариум. Чуйте интервюто на Петър Нейков с биолога и еколог Красимир Киров...