Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Музей на спомените

4
Снимка: Радио Шумен

В търговищкия квартал „Бряг“ живее 82-годишният Стоичко Стоичков. Съседите му обаче го знаят като дядо Стоичко. Той е известен и заради това, че е превърнал дома си в музей на спомените. Пази, но и показва на любопитните предмети от стария бит. Те имат и сантиментална стойност за него, защото са били част от живота му.

Като в истински  музей в двора на дядо Стоичко може да се видят диканя, паламарка, сърп, плуг с лемеж, точило и още много други някогашни оръдия на труда, които днес малко от нас могат да различат. 82-годишният мъж разказва историите на всяко от тях.

„Това е торбичката, с която съм ходил на училище и съм си пасял двете кончета в продължение на 7 години като ученик, това е пионерската ми връзка от 70 години“, показва милите си спомени Стоичко Стоичков.

В двора на дядо Стоичко е неговата житейската история – първо трудното детство, после земеделската работа със съпругата му по полетата на Омуртажкия край. Всичко му е още по-свидно след нейната смърт.


Няма един предмет, до който аз не съм се докосвал, да не съм го използвал.. И това е било цели 70 години, от 10-12 години съм започнал, аз, когато ги подреждах, ги изживях всичките, скъпи ми са всичките“, казва още  82-годишният пазител на спомени.

През годините Стоичко бил учител по физкултура и треньор по борба, но страстта му към земеделската работа остава непреходна.

Това е точило за точене на лемежи, на ножове, на тесли. Това е крината, мерна единица за жито, събираше мисля, че около 11 кг жито., машинката за мачкане на картофи, ето, слагат се картофките тука, натиска се, смачква се, изстисква се, вади се отново, пак се пълни. Това е паламарка, като придатък към сърпа, със сърпа се режат житените класове, а с паламарката се събират житените класове. Това е бакъра, дето носихме вода, това е колелото, което с този синджир изкарва вода от кладенеца. Това е диканята, тука са наредени кремъците, те вършат тази работа – най-важната, режат сламата, цялата повърхност е била с кремъци, отпред е изкривена нагоре, за да не затлачва сламата, тегли се тука с един синджир, конете или биволите вървят и цял ден или до обед обикалят хармана“, допълва той.

А железните колела, които днес украсяват пътеката, в миналото са били сред основните части на плуга за дълбоката оран.

 Това са лемежите, ето горният и долният, това е тасът, това е обръщалото на плуга, когато трябва да се обърне браздата на обратно“, разказва с умиление възрастният мъж.

 За съседите си Стоичко е непресъхващ извор на спомени, но и живата история на квартала.


Дядо Стоичко е един изключително приятен, много начетен, интелигентен, интересува се от различни неща, целият квартал го познава, особено за годините си аз лично смятам, че е една изключителна интересна личност, която заслужава човек да познава“, казва Даниела Димитрова.

Дядо Стоичко вярва, че съкровищата му ще се предават на поколенията от двамата му сина, а междувременно с охота посреща гости – стар звънец известява пристигането им.

Чуйте историята на дядо Стоичко.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Трудно се вдигат цени

„Като стане време да вдигам цени, ми е много трудно, защото има хора, които имат нужда от нещо евтино“. Това обяснява Антоанета Томова от Шумен, една от малкото майсторки на закуски в Шумен, която засега задържа цените им. Казва, че може да си го позволи, защото прави всичко сама. От замесването на тестото през пърженето на вкусни мекички и пирожки до..

публикувано на 27.01.25 в 12:49

Челси от Дойранци

24-годишната англичанка Челси Петьова е едно от големите изключения, които избират да живеят не в родината си в някой голям град, а на село в България. Младата жена е омъжена в каолиновското село Дойранци, има три малки деца, грижила се е за крави, а сега помага в отглеждането на овце. Със съпруга си Петър се срещат в Екситър в югозападната..

публикувано на 27.01.25 в 08:53

Испанска психоложка срещу насилието

Защо младежите стават все по-агресивни? Това е основният въпрос, на който отговор търси психоложката от Испания Ракел Еспехо Силес. Тя е учила в престижния университет в Кордоба, а едно от проучванията ѝ я отвежда до Кеймбридж. Ракел Еспехо Силес гостува и в Шуменския университет, където разказа за труда си и за това какво я мотивира да помага на..

публикувано на 24.01.25 в 15:03

Цял месец мътна вода

Вече цял месец водата от централното водоснабдяване на Шумен е мътна, а здравните инспектори не я препоръчват за пиене и готвене. В официалните съобщения на Регионалната здравна инспекция на базата на лабораторни изследвания не се споменават точните нива на мътността. За шуменци обаче и с невъоръжено око е видно, че водата не изглежда добре, а без..

публикувано на 24.01.25 в 11:10

Кажи ми колко книги си прочел

Според една английска поговорка, единственият начин да се измъкнем от бедността, е образованието.  От 2018 година на 24 януари отбелязваме Международния ден на образованието. Това бе повод да попитаме граждани от Шумен колко е важно то и имат ли значение в днешно време дипломите, които получаваме? Защо често хората завършват една специалност, а..

публикувано на 24.01.25 в 08:39

Училище с обновен басейн

Завърши ремонтът на басейна в спортното училище „Майор Атанас Узунов“ в Русе. Повече от 50 години той не е обновяван и не е претърпявал никакви подобрения. И все пак учениците и спортните клубове, които тренират там, го ползват.  Нещо повече, състезателите от плувен клуб „Ирис“ – Русе спечелиха поредица от медали и поставиха един световен рекорд на..

публикувано на 24.01.25 в 08:33

Любов към балета

Мария Керчева мечтае да бъде балерина от дете. Като ученичка в Икономическия техникум в Разград щастливата съдба я среща с Ангелина Арабова, бивша прима балерина в пловдивската опера. Мария Керчева веднага става сред най-добрите в балетния състав, който води Арабова. Такъв е имало в Разград още през 1956 година.   На 21 години Мария Керчева на..

публикувано на 23.01.25 в 09:02