При сестрите бенедиктинки

Царев брод е интересно шуменско село. Жителите му са потомци на банатски българи, татари, немци, турци, руски белогвардейци, албанци, чехи и т.н.  Някои са чували за селото покрай Психиатричната болница, но привлича туристи и миряни основно с единствения действащ католически манастир в Севериозточна България - Бенедиктинския манастир.

Изграждането му е заради немската католическа общност, която от началото на миналия век живее в Царев брод, тогава Енидже. Католическият храм е построен 1910 година, четири години по-късно идват сестри бенедиктинки, за да обучават децата на немските колонисти.

Бурна е 110 годишната му история, но днес зад вратите му не цари единствено тишина. Преди дни завърши пореден летен детски лагер, а преди това Национална младежка среща. Всеки ден миряни и туристи прекрачват прага, за да посетят манастира или просто да си купят мехлем, какъвто от десетилетия правят сестрите, а хората твърдят, че е чудодеен.

Шест монахини са се посветили понастоящем на светата обител в Царев брод. Казват, че при тях може да намерите не само лек за тялото, но преди всичко за душата. 

За живота днес в Бенедиктинския манастир в Царев брод, чуйте единствената българка сред монахините - сестра Надя Ружина. Интервю на Христина Димитрова.

В село Царев брод живеят в мир и сговор - православни, католици и и мюсюлмани. Всеки от етносите си има свой храм.