Пътувайки в Северна Добруджа, по главния път за румънския град Констанца, от шосето може да се види каменноциментовата обшивка на изключително представителен исторически паметник - скалният комплекс Мурфатлар. Той се развива на площ от цели 10 дка.
Състои се от четири църкви, два параклиса, две галерии, едната от които е функционирала като гробнична в по-късния си етап, една наземна сграда с каменен цокъл и пет-шест изкопа на каменна кариера. Счита се, че от нея е бил извличан строителен материал за изграждането на големия добруджански каменен вал, който е най дългото фортификационно съоръжение в Източна Европа и според утвърденото мнение маркира североизточната граница на Първата българска държава.
В последните няколко години ентусиазиран екип от 20 души, по- голямата част, от които са работили на терен като доброволци, са извършили най- мащабното документиране на скалния манастир при Мурфатлар от неговото откриване през 1957 г. от екип на проф. Йон Барня от Археологическия институт в Букурещ.
„Работата на екипа на Националния институт с музей при БАН започва през 2021 г. В началото в рамките на друг проект, свързан с проучването и документирането на графитите от кръглата каменна площадка в Плиска в търсене на сравнителна база, така екипът получи позволение да работи в Мурфатлар и да документира въпросните аналогии на място в комплекса. Предвид тревожното състояние предимно на графитния материал в Мурфатлар, НАИМ инициира собствена експедиция, която да документира графитите, които са над 1500, за да бъдат запазени за следващите генерации изследователи“, разказа гл.ас. Евгения Коматарова- Балинова, ръководител на проекта.
Скалният манастир при Мурфатлар е уникален както с археологията си, така и със запазените графити. Какво разказват тези древни надписи за предците ни и за нас самите, обяснява доц. Антоанета Гранберг от университета в Гьотеборг.
"Благодарим от сърце на всички, които предприеха епично пътешествие, обхващащо 6500 години, на специалната изложба „Първите владетели на Европа“ през последните девет месеца. Това пишат от музея в Гатино, Канада, който е последната спирка от над двугодишното американско турне на експозицията. В нея участваха повече от 700 редки и изящни..
След по-малко от два месеца в обща изложба ще бъдат събрани най-характерните ястия за русенския регион. Всичко това е възможно заради проекта „Местна кухня в четири сезона“, по който вече работят от Регионалният исторически музей заедно с читалища в 8 населени места от областта. Усилията им са подкрепени от Националния фонд „Култура“. Дейностите..
Самият оркестър ще бъде солист в концерта на Симфониета Шумен тази вечер от 18:35 часа, тъй като ще изпълни 11 произведения на композитори от Балканския и Иберийския полуостров. Това се случва благодарение на програмата подбрана от диригента Владимир Бошнаков, който е обединил най-страстните и темпераментни творби под заглавието „Огнени танци“...
Почетният гражданин на Шумен и носител на „Златна значка на Шумен“ Иван Иванов продължава да пази в сърцето си спомените от своя професионален път. И как да е иначе, като професионалният му път е танц в неравноделен такт. Участвал в различни танцови ансамбли, докато създава танцовата формация „Детелини“. С тази трупа запалва много деца към..
Три дни камерната зала на Драматичния театър в Търговище ще бъде пълна с публика, която иска да види най-новото заглавие на младежката театрална школа на Грета Неделчева към Народното читалище „Напредък“. Премиерата на пиесата „Изход“ от Йоана Мирчева е тази вечер, на 28 и на 29 януари. Актьорите са седмина ученици от 9 до 12 клас. Според..
Първата премиера за годината на кукления театър в Търговище е драматизацията на „Малката кибритопродавачка“ по класическата приказка на Ханс Кристиан Андерсен. Постановката на младия режисьор Иван Колев предлага свеж и вълнуващ поглед върху добре познатата история, като акцентира върху теми като приятелството и чудесата, които могат да се..
Една от археологическите сензации на миналата година у нас е част от изложбата на Националния исторически музей, която се открива днес (23.01), озаглавена „Древни находки - нови открития“. Става дума за намерения оловен средновековен печат в болярското имение край първата ни столица Плиска, известно и с научното си име обект 41. Мястото от..