Пътувайки в Северна Добруджа, по главния път за румънския град Констанца, от шосето може да се види каменноциментовата обшивка на изключително представителен исторически паметник - скалният комплекс Мурфатлар. Той се развива на площ от цели 10 дка.
Състои се от четири църкви, два параклиса, две галерии, едната от които е функционирала като гробнична в по-късния си етап, една наземна сграда с каменен цокъл и пет-шест изкопа на каменна кариера. Счита се, че от нея е бил извличан строителен материал за изграждането на големия добруджански каменен вал, който е най дългото фортификационно съоръжение в Източна Европа и според утвърденото мнение маркира североизточната граница на Първата българска държава.
В последните няколко години ентусиазиран екип от 20 души, по- голямата част, от които са работили на терен като доброволци, са извършили най- мащабното документиране на скалния манастир при Мурфатлар от неговото откриване през 1957 г. от екип на проф. Йон Барня от Археологическия институт в Букурещ.
„Работата на екипа на Националния институт с музей при БАН започва през 2021 г. В началото в рамките на друг проект, свързан с проучването и документирането на графитите от кръглата каменна площадка в Плиска в търсене на сравнителна база, така екипът получи позволение да работи в Мурфатлар и да документира въпросните аналогии на място в комплекса. Предвид тревожното състояние предимно на графитния материал в Мурфатлар, НАИМ инициира собствена експедиция, която да документира графитите, които са над 1500, за да бъдат запазени за следващите генерации изследователи“, разказа гл.ас. Евгения Коматарова- Балинова, ръководител на проекта.
Скалният манастир при Мурфатлар е уникален както с археологията си, така и със запазените графити. Какво разказват тези древни надписи за предците ни и за нас самите, обяснява доц. Антоанета Гранберг от университета в Гьотеборг.
Шумен е длъжник на литературното наследство на Тончо Жечев, но в национален мащаб той все още не е забравен, заяви проф. Добрин Добрев, който днес участва в среща-дискусия, посветена на 95-ата годишнина от рождението на големия ни писател, хуманист и литературен критик. В същото време, казва проф. Добрев, Тончо Жечев е допринесъл много за..
Силното желание на Юндер Ремзи от Шумен да рисува се появява, когато е едва 6-годишен застава пред великолепната сграда на галерията в Силистра. Точно там, според разказа на майка му, тържествено заявява, че един ден ще стане художник. Сега 12-годишният вече артист събира смелост и картини да подреди първата си самостоятелна изложба във..
Шумен посреща фамилия Владигерови. Четиримата внуци на Панчо Владигеров ще излязат на сцената на общинската зала „Проф. Венета Вичева“ тази вечер от 18:30 ч. Поводът за концерта е 125-годишнина от рождението на бележития композитор, музикант, диригент, педагог и общественик, живял в Шумен. Публиката ще се наслади не само на музикалните..
За обща изложба се събраха художничката Галина Петкова и преподавателят в Шуменския университет Мария Касчиева. Първата показва своите живописни творби, а втората фотографиите си. Експозицията „Уловен МиГ“ е подредена на първия етаж в Художествената галерия „Елена Карамихайлова“ в Шумен, като откриването ѝ предстои тази вечер от 17:30 часа...
България е домакин на 53-тия световен конгрес на CIOFF (Международен съвет на организаторите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства) от 25 октомври до 3 ноември. Официален партньор на ЮНЕСКО със статут Асоцииран. В рамките на конгреса ще се проведе и станалият вече традиционен празничен фолклорен концерт по случай 1 ноември - Ден на..
Отличия в два от най-престижните международни хайку конкурси получи роденият в Шумен поет Владислав Христов. В 35-тото издание на ежегодния конкурс „Oi Ocha Shinhaiku” в Токио журито, съставено от най-големите съвременни японски майстори на хайку, присъди на Христов специалната награда за високо качество. Поетът се нареди сред най-добрите автори и..
Веселата и изпълнена с чувство за хумор опера „Дон Паскуале“ ще звучи нейното концертно изпълнение в Шумен в деня, когато светът чества това изтънчено изкуство. Музиката и либретото на Гаетано Доницети пренасят публиката във времето малко преди средата на XIX в. Независимо от факта, че е прекарал тежко заболяване в този момент, композиторът пише..