Какво е представлява титлата „капуджибаши“ и защо българите също са успели да получат това престижно признание от Османската империя и така да станат част от нейния елит.
На тези въпроси отговаря изследване на доц. Николай Тодоров, директор на Регионалния исторически музей в Силистра. Проучването му е част от сборника с научни публикации, озаглавен „Регионалните изследвания – извори, методи, перспективи”, като публикациите, намерили място в изданието са част от докладите, представени на научната конференция, правела се в Добрич през юли. Във форума участваха авторитетни учени – специалисти по история на българските земи и народ в периода XV-XIX век.
Сборникът включва статии на учени от България и Гърция, на представители на академичните среди от няколко университета и БАН и на специалисти от историческите музеи в страната. Авторите представят своите научни дирения в различни регионални теми, които доскоро се считаха за не толкова съществени за историческата наука.
Реформите в Османската империя през XIX в. се отразяват пряко върху участието на българите в управленческите структури,казва доц. Николай Тодоров.
Чуйте още от интервюто на Миглена Стефанова с Николай Тодоров.
Не е само гърмежът на пушката, който е важен и дава своите резултати в национално-освободителното ни движение. Има стотици българи, които са били част от османския елит през XIX в, и които по мирен начин са успели да дадат своя съществен дял за Освобождението, казва историкът Николай Тодоров, изследвал мястото на онези наши сънародници, припознати за съществени фигури и от Османската империя.
И още детайли от прикачения файл.
Самият център вече 9-та година организира голяма конференция по стопанска история и се е превърнал във водещо звено в тази област на историографията.
Центърът обединява учени от Университета за национално и световно стопанство, от Икономическия университет във Варна, от Великотърновския университет, от Стопанската академия в Свищов от Института за балканистика при БАН, както и много музеи в страната.
Отличие в специалната селекция за преводни хайку на ежегодните награди „Haiku Frontiers Awards“ получи Владислав Христов. Това е поредно отличие за родения в Шумен поет, който продължава да бъде сред най-награждаваните автори у нас. Философската дълбочина в неговата поезия е както отражение на динамиката на нашето съвремие, така и мост към..
Герой в днешната рубрика ,,Лицата на живота“ е младата шуменска поп изпълнителка Силвена Костова. Тя е професионална певица с богат сценичен опит в страната и чужбина. Завършва НМА "Проф. Панчо Владигеров" специалност "Поп и джаз пеене". Твърди, че за нея музиката е не просто професия, а начин на живот. Работата ѝ като певица извън България я..
С вечер, посветена на джаза, завършва програмата на третото издание на „Лято Арт“ - 2025 г. На специално изградената сцена в градинката на НЧ „Добри Войников-1856“ за шуменската публика ще свирят трио в състав: Венци Благоев – тромпет, Невилиян Гемижев – кларинет и саксофон, Димитър Благоев – китара и банджо. Яна Косева разговаря с Венци Благоев..
Четвъртата вечер от програмата на „Лято Арт“ е посветената на театралното изкуство. От 19:00 часа в градинката пред НЧ „Добри Войников -1856“ ще гостува известният актьор, режисьор и сценарист Робин Кафалиев. Той ще разкаже интересни моменти от своя живот и професионалния си път, ще ни отведе на различни сцени, пред и зад камерата. Чуйте интервю на..
Прочутият цигулар с корени от Смядово Светослав Радославов - Свет е гост в третата вечер от програмата на фестивала "Лято Арт", който се провежда в Шумен. Над 25 години Свет Радославов живее в САЩ, през 2016 г. участва в „Америка търси талант“ и става сензация, а през 2019 г. е първият участник, който влиза в българското издание на формата, след..
Тази вечер певицата Божана Иванова ще бъде специален гост във втората вечер на фестивала „Лято Арт“, съобщиха от община Шумен. Тя ще изпълни свои авторски песни и кавъри на световни хитове. Божана Иванова е родом от Несебър и е завършила Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София, специалност „Поп и джаз пеене“. Иванова е дъщеря на..
През юли България беше домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Заради липсата на време за организацията на голямото събитие то се проведе не в София, а в Париж в централата на институцията. Според правилата на ЮНЕСКО, страна, която се е ангажирала с домакинство, но се отказва, все пак поема разходите за събитието...