3
Какво е представлява титлата „капуджибаши“ и защо българите също са успели да получат това престижно признание от Османската империя и така да станат част от нейния елит.
На тези въпроси отговаря изследване на доц. Николай Тодоров, директор на Регионалния исторически музей в Силистра. Проучването му е част от сборника с научни публикации, озаглавен „Регионалните изследвания – извори, методи, перспективи”, като публикациите, намерили място в изданието са част от докладите, представени на научната конференция, правела се в Добрич през юли. Във форума участваха авторитетни учени – специалисти по история на българските земи и народ в периода XV-XIX век.
Сборникът включва статии на учени от България и Гърция, на представители на академичните среди от няколко университета и БАН и на специалисти от историческите музеи в страната. Авторите представят своите научни дирения в различни регионални теми, които доскоро се считаха за не толкова съществени за историческата наука.
Реформите в Османската империя през XIX в. се отразяват пряко върху участието на българите в управленческите структури,казва доц. Николай Тодоров.
Чуйте още от интервюто на Миглена Стефанова с Николай Тодоров.
Не е само гърмежът на пушката, който е важен и дава своите резултати в национално-освободителното ни движение. Има стотици българи, които са били част от османския елит през XIX в, и които по мирен начин са успели да дадат своя съществен дял за Освобождението, казва историкът Николай Тодоров, изследвал мястото на онези наши сънародници, припознати за съществени фигури и от Османската империя.
И още детайли от прикачения файл.
Самият център вече 9-та година организира голяма конференция по стопанска история и се е превърнал във водещо звено в тази област на историографията.
Центърът обединява учени от Университета за национално и световно стопанство, от Икономическия университет във Варна, от Великотърновския университет, от Стопанската академия в Свищов от Института за балканистика при БАН, както и много музеи в страната.
"Благодарим от сърце на всички, които предприеха епично пътешествие, обхващащо 6500 години, на специалната изложба „Първите владетели на Европа“ през последните девет месеца. Това пишат от музея в Гатино, Канада, който е последната спирка от над двугодишното американско турне на експозицията. В нея участваха повече от 700 редки и изящни..
След по-малко от два месеца в обща изложба ще бъдат събрани най-характерните ястия за русенския регион. Всичко това е възможно заради проекта „Местна кухня в четири сезона“, по който вече работят от Регионалният исторически музей заедно с читалища в 8 населени места от областта. Усилията им са подкрепени от Националния фонд „Култура“. Дейностите..
Самият оркестър ще бъде солист в концерта на Симфониета Шумен тази вечер от 18:35 часа, тъй като ще изпълни 11 произведения на композитори от Балканския и Иберийския полуостров. Това се случва благодарение на програмата подбрана от диригента Владимир Бошнаков, който е обединил най-страстните и темпераментни творби под заглавието „Огнени танци“...
Почетният гражданин на Шумен и носител на „Златна значка на Шумен“ Иван Иванов продължава да пази в сърцето си спомените от своя професионален път. И как да е иначе, като професионалният му път е танц в неравноделен такт. Участвал в различни танцови ансамбли, докато създава танцовата формация „Детелини“. С тази трупа запалва много деца към..
Три дни камерната зала на Драматичния театър в Търговище ще бъде пълна с публика, която иска да види най-новото заглавие на младежката театрална школа на Грета Неделчева към Народното читалище „Напредък“. Премиерата на пиесата „Изход“ от Йоана Мирчева е тази вечер, на 28 и на 29 януари. Актьорите са седмина ученици от 9 до 12 клас. Според..
Първата премиера за годината на кукления театър в Търговище е драматизацията на „Малката кибритопродавачка“ по класическата приказка на Ханс Кристиан Андерсен. Постановката на младия режисьор Иван Колев предлага свеж и вълнуващ поглед върху добре познатата история, като акцентира върху теми като приятелството и чудесата, които могат да се..
Една от археологическите сензации на миналата година у нас е част от изложбата на Националния исторически музей, която се открива днес (23.01), озаглавена „Древни находки - нови открития“. Става дума за намерения оловен средновековен печат в болярското имение край първата ни столица Плиска, известно и с научното си име обект 41. Мястото от..
Облачно
Облачно