Какво е представлява титлата „капуджибаши“ и защо българите също са успели да получат това престижно признание от Османската империя и така да станат част от нейния елит.
На тези въпроси отговаря изследване на доц. Николай Тодоров, директор на Регионалния исторически музей в Силистра. Проучването му е част от сборника с научни публикации, озаглавен „Регионалните изследвания – извори, методи, перспективи”, като публикациите, намерили място в изданието са част от докладите, представени на научната конференция, правела се в Добрич през юли. Във форума участваха авторитетни учени – специалисти по история на българските земи и народ в периода XV-XIX век.
Сборникът включва статии на учени от България и Гърция, на представители на академичните среди от няколко университета и БАН и на специалисти от историческите музеи в страната. Авторите представят своите научни дирения в различни регионални теми, които доскоро се считаха за не толкова съществени за историческата наука.
Реформите в Османската империя през XIX в. се отразяват пряко върху участието на българите в управленческите структури,казва доц. Николай Тодоров.
Чуйте още от интервюто на Миглена Стефанова с Николай Тодоров.
Не е само гърмежът на пушката, който е важен и дава своите резултати в национално-освободителното ни движение. Има стотици българи, които са били част от османския елит през XIX в, и които по мирен начин са успели да дадат своя съществен дял за Освобождението, казва историкът Николай Тодоров, изследвал мястото на онези наши сънародници, припознати за съществени фигури и от Османската империя.
И още детайли от прикачения файл.
Самият център вече 9-та година организира голяма конференция по стопанска история и се е превърнал във водещо звено в тази област на историографията.
Центърът обединява учени от Университета за национално и световно стопанство, от Икономическия университет във Варна, от Великотърновския университет, от Стопанската академия в Свищов от Института за балканистика при БАН, както и много музеи в страната.
Ако беше добър по математика, художникът Румен Райнов сега щеше да бъде капитан на кораб, но от това изобразителното изкуство щеше да загуби много. Без да му върви със смятането, лесно е преброил, че 45 години от общо 60 житейски, вече е неразривно свързан с изобразителното изкуство. Завършил Художествената гимназия в Трявна, продължил в..
120-годишен кабинетен роял, който е бил собственост на първия концертмайстор на Русенския симфоничен оркестър, бе дарен на Държавната опера в Русе. Инструментът е част от музикалната история на града, а дарението допълва събитията, посветени на 75-годишнината от основаването на оперния театър. Кабинетният роял на Христо Дюлгеров - първият..
Младите цигуларки Магдалена Каменова и Тодорка Христева гостуват на Симфониета Шумен в концерт от цикъла „Класика и романтизъм“. На шуменска сцена те ще представят Концерт за две цигулки в ре минор от Йохан Себастиан Бах и "Навара"- испански танц за две цигулки и оркестър от Пабло де Сарасате. Под палката на Любомир Денев-син публиката ще се наслади..
Сборникът от Осмата национална конференция „Пътуване към България“ в памет на проф. Иван Йорданов беше представен в Археологическия музей във Велики Преслав. Под наслов „Наука, образование, културно-историческо наследство. В памет на проф. д.и.н. Иван Йорданов“ са публикувани над 30 статии. Сред авторите са колеги, последователи, ученици и приятели на..
57 филма се състезаваха в деветото издание на фестивала за мобилно кино„Кино в длан”. Награждаването на финалистите ще се проведе в събота - 30 ноември, от 17.00 часа в зала „Сава Доброплодни“ на Народно читалище „Добри Войников“ в Шумен. Голямата награда на фестивала по традиция ще бъде връчена от кмета на община Шумен проф. Христо Христов...
ХIV-то издание на Националния конкурс за млади изпълнители на популярна песен „Съзвездие“ ще се проведе на 23 и 24 ноември в концертната зала на Общинския младежки дом в Шумен. Входът е свободен. В надпреварата ще участват изпълнители от цялата страна, разпределени в четири възрастови групи: I група – до 7 години; II група – от 8 до 11..
Книгата „Ататюрк. История на идеи“ ще бъде на вниманието на шуменската публика тази вечер от 17:30 часа в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“. Изследването е дело на професора по история на късната Османската империя в университет в Принстън М. Шюкрю Ханиоглу. Поредното проучване за Мустафа Кемал Ататюрк не е поредната биография..