Безкръвната ни независимост

22 септември 1908 година остава в нашата историография като едно от събитията, в които българският политически елит показва забележителни умения, като се възползва от благоприятната международна обстановка и успява да извлече максимума за държавата. 

Всичко това е следствие от няколко различни условия. На първо място, желанието на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина, която според Берлинския договор от 1878 г. е окупирана за тридесетгодишен срок. 

Това е нарушаване на Берлинския договор и възможност за България да се възползва от положението на международната сцена да обяви и своята Независимост. 

Другият фактор са българо-турските отношения, които са свързани с промените във властта в Османската империя, след избухването на т.нар. Младотурска революция. Новата власт вместо да въвежда реформи в управлението, се насочва по линията на национализма. 

Междувременно в Цариград става известният „инцидент Гешов”. На 30 август 1908 г. в столицата на османската империя е устроена гала вечер по случай рождения ден на султана, на която са поканени всички дипломатически мисии на различните държави с изключение на българския представител Иван Ст. Гешов. 

С това си действие младотурците искат да подчертаят васалното положение на България. В същото време българското правителство на Александър Малинов използва инцидента като повод за обявяването на независимостта. 

Според проф. Милко Палангурски, преподавател във Великотърновския университет, 22 септември вече е част от националния ни календар на общество, което припознава делото на предците ни. 

Още подробности може да чуете в прикачения файл и интервюто на Миглена Стефанова с проф. Милко Палангурски.