Виж човека, не затрудненията му

Невена Делчева е ресурсен учител и автор на книгата „Учениците на г-ца Цвета“. Чрез тази книга тя представя деца, които попадат в графата специални. Книгата е насочена от една страна към самите деца, за да могат те да разберат по-добре съучениците и познатите си, а от друга – изданието е в помощ на родители, които биха искали да обяснят по-лесно поведението на специалните деца. Книгата е и в помощ на учители и педагози. В нея се използва шрифта Adys, разработен за четене от хора с лека до средна степен на дислексия.

Делчева се срещна със студенти и специалисти по социални грижи в Актовата зала на Педагогическия факултет в Шумен.

„Доскоро не е имало инструментариум, с който да се намира това затруднение и да се описва като дислексия“, обясни тя. Затова се е смятало, че част от децата просто не могат да се научат дълго време да четат и да пишат. Това състояние не им пречи се развиват като останалите си съученици, категорична е тя.

„Просто им трябва повече време, за да се научат да се справят с този проблем. Той си остава. Не се лекува, точно защото не е заболяване. Той е състояние, което затруднява четенето, и изисква просто повече време, за да се научат децата да се справят в училище“, добави Делчева.

„Като специален педагог аз не мога да потвърдя дали едно дете има такова затруднение. По-скоро трябва да се направи оценка при психолог и логопед. Много важно е да се знае, че децата, които имат дислексия, нямат забавяне в развитието. В книжката ми са описани много случаи на известни личности, които имат дислексия. Една от тях е любимата ми авторка Агата Кристи. Тя е написала над 100 книги, романи, разкази, новели и така нататък. Тя е имала дислексия. Много трудно се е справяла в училище. Даже се е наложило да прекъсне и да се обучава вкъщи, защото наистина ѝ е било много трудно да чете и пише, но пак въпреки затруднението си, тя е създавала книги. Просто после е трябвало да се редактират, така да се каже, по-усърдно“, разказа Невена Делчева.

Тя призна, че понякога за родителите е много трудно да приемат факта, че децата им се нуждаят от специална помощ. Но когато те съдействат в работата с децата, нещата се получават много по-лесно.

Специалните деца се справят по-трудно с учебния процес. Това ги изтощава допълнително и невинаги имат достатъчно енергия за заниманията с ресурсните учители.

„Понякога им идва в повече. Аз мисля, че на всички деца в момента програмата е много утежнена. Имат допълнителни часове, свободно избираеми дисциплини. Толкова много външни оценявания, матури. За всички е натоварено, но понякога за децата със специални потребности е още по-трудно“, обясни Делчева.

С всяко дете обаче тя има предварителна уговорка, че колкото и да е изморено, трябва да отделят поне 10-15 минути за същинска работа. След това обучението може да премине под формата на игри или разговори.

В ранната си възраст децата не виждат затрудненията и проблемите на връстниците си, обясни Невена Делчева. Чрез различното си поведение обаче възрастните могат да им покажат, че има проблем. „Просто обществото трябва да се съсредоточи върху уменията и качествата на човек, не върху недостатъците му“, призова тя.

Приемането на специалните деца зависи основно от поведението и думите на възрастните. „Ако те покажат добро отношение към децата, покажат че няма разлика, всички са хора, всички са деца, мисля, че няма да има подигравки към специалните деца. Много зависи и от класните ръководители, от учителите, от самите родители вкъщи как говорят на тази тема и дали говорят, защото все още, според мен, се случва това да се отбягват хората, да не се говори за тях, дори да не се пита. Другата крайност пък е когато прекалено много се съжаляват хората, вместо тях се правят нещата. Това също е грешно. Трябва наистина да гледаме на хората със затруднения все едно нямат такива. Тяхното затруднение не трябва да ни плаши, ако сме приятели с тях. То няма значение“, каза Невена Делчева.