В Израел приемат операта "Набуко" за национална, въпреки че музиката е създадена от италианския композитор Джузепе Верди. А в либретото, макар че има нещо от Библията, по-скоро лежи измислена история. С операта "Набуко" е открита Операта в Тел Авив, както и летният музикален фестивал на Масада. Неслучайно отново с постановката за сриването на Първият еврейски храм от Навуходоносор през месец април беше отбелязана 30-годишнината от откриването на новата сграда на Телавивската опера.
Това е петата постановка на "Набуко" в театъра. В края на прочутия хор на евреите ръкоплясканията в залата бяха толкова бурни, че диригентът Даниел Орен прекъсна представлението и обяви, че хорът ще бъде изпълнен "на бис“, като той кани публиката също да пее. Включиха се присъстващите на премиерното представление депутати, министри, бизнесмени. На мен ми се случи да бъда до лекаря на операта, който е и много известен тенор, така че удоволствието бе невероятно!
Според режисьора на представлението Стефано де Пралафера то е решено не толкова като опера, а като оратория, в която главен герой е народът. Неслучайно на излизане от залата зрителите си тананикат не мелодията на някоя от ариите, а прочутия хор! Разбира се, много добре бяха подбрани актьорите. В ролята на Абигайл – приемната дъщеря на Навуходоносор, бе певицата Ана Пироци. Тя изпълни много добре изключително трудната ария, която навремето е била "препъникамък" дори за Мария Калас. Разбира се, тукашната критика си припомняше блестящото изпълнение на Гена Димитрова в предишна постановка.
Лично аз имам някои възражения срещу постановка на операта като оратория, което предполага певците да застанат статично някъде из сцената и да си изпълнят ариите, изключва балетни сцени или зрелищни решения. За щастие художниците на декора Аликсандре Херолд и на костюмите Фернад Руиз не са се съобразили буквално с тази концепция. В първо действие декорът е лаконичен, но поразяващ. От дантела от летви са очертали силуета на Първия храм, който много зрелищно рухна с едно отвързване на въжета. Те от своя страна образуват и мозайка от шестолъчки. Във второ действие отново като дантела са загатнати висящите градини на Вавилон, където се развива действието. Единственото малко излишно или поне не особено вписващо се в концепцията бе бутафорен кон, но според режисьора нямало в света изображение на пълководец без кон, та това трябвало да бъде коня на Набуко. Костюмите също бяха интересни: в контраст с униформите на вавилонците туниките на евреите бяха решени в бледо синьо и бяло – цветовете на националния им флаг. Единствено дразнеше яркочервената перука на Абигайл, но това било, за да направи отблъскваща героинята.
С диригент като Даниел Орен представлението не можеше да бъде скучно, а по-скоро твърде динамично и завладяващо! Спектакълът е съвместен с оперния театър в Лиеж, Белгия, който от своя страна е "завзет" от италианци. Любопитно е, че и италиански политически партии вземат за химн хора не евреите – например сепаратистката партия, искаща отделяне на Северна и Централна Италия от южните части. Операта, която е третата на Верди, но първата му успешна, печели навремето сърцата точно с този хор, който е символизирал независимостта на Италия от Австрия. А иначе в музиката наистина има еврейски мотиви, които композиторът е чувал в песните на съседите си евреи в детството си.
Облачно