Българските млечни продукти – to be, or not to be?

Много са проблемите, с които се сблъскват млекопреработвателите, но в момента назрява един особено голям проблем – опасността от разпространението на заразния нодуларен дерматит, безопасен за хората, но смъртоносен за едрите преживни животни. Ако тази епидемия се развие, да знаете, че в България млечно животновъдство няма да има в скоро време. Като добавим проблема със свръхпроизводството на млечни продукти в ЕС и ниските цени, положението става катастрофално. Така коментира ситуацията в млечния сектор Симеон Присадашки, заместник председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България.

Заразата идва от Гърция и Турция. Ограничаването й е трудно, а мерките трябва да бъдат всеобхватни. Стопани, чиито заболели животни бяха унищожени, протестираха. Те упрекнаха Агенцията по безопасност на храните, че не са взети своевременни мерки, като превантивна дезинфекция, и настояха за компенсации. Вчера (20 април) стана ясно, че правителството отпуска извънредно 7,5 милиона евро за борба с епидемията, чието първо огнище бе установено на 13 април, а досега вече са установени 13 такива. Министърът на земеделието и храните Десислава Танева посочи, че България е поискала от Европейската комисия 350 000 дози ваксини за всички едри преживни животни на територията на Южна България. Първите 150 000 дози трябва да пристигнат следващата седмица. Според регламентите на ЕС, превантивна ваксинация срещу дерматита не се допуска, а ваксинацията ще доведе до тригодишно ограничение за продуктите, произвеждани от ваксинираните животни. За собствениците на убитите животни бяха заделени 100 хиляди евро за обезщетения. Повечето фермери обаче заявяват, че не желаят финансови обезщетения, а възстановяване на животните след изтичане на карантинния период, тъй като компенсациите няма да покрият щетите им.

На фона на нодуларния дерматит не губят актуалност останалите проблеми в бранша. Сред тях са отпадането на квотите за млечната продукция преди година и свръхпроизводството в ЕС:

В Европа има свръхпредлагане на млечни продукти на много ниски цени и голямо залежаване на тези продукти. Това убива родното производство. Няма как да бъдем встрани от тези процеси. Но въпросът трябва да бъде решен на европейско ниво, не на национално, коментира г-н Присадашки.

В търсене на решение на проблема Европейската комисия се зае да търси ниши за европейските млечни продукти на пазарите на Китай, Виетнам, Индонезия... А еврокомисарят по земеделието Фил Хоган лично предприе през февруари т.г. обиколка в Колумбия и Мексико, съпровождан от бизнес делегация с участието и на български млекопреработватели. Как се отнася Симеон Присадашки към подобни инициативи?

Звучи ми доста екзотично. Вижте, новите пазари са добре познатите стари – смята събеседникът ми. – Ние затворихме един сериозен пазар – руския. България няма голям износ на мляко за Русия, но косвено е свързана с този проблем. Свръхпроизводството в Европа доведе до по-голямо предлагане на българския пазар и по-голяма конкуренция.

Друг сравнително нов за страната проблем е появата и ръстът на дела на имитиращи продукти. Не разпознава ли българинът качествените продукти?

Той ги разпознава, но въпросът е доколко може да си ги позволи. В големите градове малко или много има култура на хранене и възможности. В по-малките населени места проблемът е на оцеляване, не на избор – подчертава г-н Присадашки. – Качеството на българските млечни продукти не е паднало. Проблемът възниква, когато се търсят максимално ниски цени. Става дума не само за имитиращите продукти, а и за марки „No name”, за брендове на търговските вериги, които притискат производителите да произвеждат на максимално ниски цени. А знаете, че цената е обратно пропорционална на качеството.

Как би могъл да оцелее млекопреработвателният ни бранш в условията на свръхпредлагане? Според г-н Предесашки, ако вземем пример от гърците, които патриотично залагат на традиционните си продукти, и от италианците, които са успели да решат проблема с нелоялната конкуренция, а при нас „нелоялната конкуренция е по-голяма от лоялната”. Какъв процент от пазара държи тя, питам г-н Присадашки:

Да не ви стресирам, но за 2015 г. в България по документи са изкупени 500 хиляди тона сурово мляко. А производството е около 1 милион литра. Направете вие математическото изчисление.