Българите във Великобритания: Брекзит – „един тих и недобре прикриван хаос”

Референдумът на Острова от 23-ти юни показа, че политически и културно Великобритания е разделена. Брекзит не е само израз на желание миграционният поток да бъде контролиран… Брекзит не беше само обещания за повече пари в здравната система. Брекзит е и отговор на желанието на 52% от британците да освободят имперския си дух от обятията на доминиращите европейски правила и закони. Случилото се е сблъсък на идеали и недовършени преговори още от 1973 година, когато Великобритания се присъединява към Европейската икономическа общност…

Имаме ли яснота какво се случва близо два месеца след решаващия вот?

Ще продължим ли да чувстваме духа на Европа?

По темата разговаряме с Юлиан Попов, бивш служебен министър на околната среда, старши политически съветник на Европейската климатична фондация и председател на Европейския институт за ефективност на сградите в Брюксел:

След първия шок от резултата, който беше неочакван, минаха две-три седмици. Стана ясно, че това е окончателен резултат и че е малко вероятно нещо да бъде променено по политически и юридически път. Общо взето, обстановката е спокойна и работна. Откроява се министър-председателят Тереза Мей, която наложи много бързо своя авторитет и пое Брекзит като работна задача, не като политическа идеология. Основното нещо е, че евроскептичната част на Консервативната партия постигна това, което искаше. Т. е. те нямат повече основание да настояват да се цепят от партията.

Какво разкриват британските медии и кои политически фигури се открояват?

Много е важно как се четат медиите и към кои от тях да се обръщаме. Имаше няколко, които просто бяха поели цялата инициатива, цялата кампания. Те бяха част от самата кампания. Десните таблоиди, разбира се, не отразяваха обективно прогнозите. Те само бяха участници в кампанията. Но сериозните, като BBC, The Times, Telegraph, Financial Times и др. се отнасяха много аналитично. Едно нещо, което Европейският съюз и Европейската комисия, специално, трябва да направят, е да помислят сериозно за своята комуникационна стратегия и за това как се представят.

Жулияна Боянова, току-що завършил студент по журналистика в City University London, вижда ситуацията така:

Смятам, че в момента има много странно затишие, което, за мен лично, не е особено благоприятно и ме тревожи. След доста интересната и бурна кампания, която беше покрай Брекзит, наблюдаваме наистина голямо затишие. Главните фигури, които участваха в тази кампания, като Борис Джонсън и Майкъл Гоув, в момента са доста „тихи” по темата. Според вестник Independent, Брекзит може да се отложи и до 2019, поради факта, че договорките между главните европейски институции и Великобритания все още не са ясни. Доста хора бяха подведени от аргумента, че парите, които Великобритания дава на ЕС, ще бъдат пренасочени към здравната система. Аз смятам, че не беше честно спрямо самите избиратели, при положение, че всеки политик знаеше, че това е абсолютно невъзможно. Аз съм оптимист, че Европейската идея е все още жива, въпреки че институциите наистина имат нужда от промяна.

Мария Спирова, редактор в юридическо издателство, преводач и журналист на свободна практика, сътрудник на Института за европейски политики, коментира:

След около 60 дни на премисляне, единственото, което става ясно за момента е, че политическият елит на Англия няма представа какво е Брекзит. Намират се в интересна патова ситуация. За да получат такава представа, трябва да разговарят с европейските си колеги, начело с президента Оланд и канцлера Меркел. Оланд и Меркел заявиха обаче, че няма да разговарят на тази тема, преди член 50-ти на Лисабонския договор да бъде активиран. Намираме се в лека безизходица – един тих и недобре прикриван хаос по отношение на това какво е Брекзит и кога ще бъде. Най-сетне Обединеното кралство осъзна нещо, което ЕС повтаряше от 2014 насам. А то е, че при евентуални преговори, Островът разполага с 20 личности, които имат опита да провеждат търговски споразумения, а срещу тях има между 400 и 600 специалисти в ЕС. Сами разбирате, че това не е позиция, от която кралството може да договори каквато и да била стабилна стратегия за отплаване на кораба Великобритания от ЕС. Извън Лондон, останалата част от Острова е едно различно място, където хората не изпитват до такава степен благините на глобализацията на космополитната столица. Те не са успели да оценят какви са предимствата на ЕС и свободното придвижване на граждани в степента, в която работещите и живеещите в Лондон познават. Дори на места като Уелс и Корнуол, които наистина биха били западнали територии без изградената от ЕС инфраструктура, разговорите за членството изобщо не се състояха.

Снимки: Атина Димитрова и личен архив