Един български „портрет” на Юлия Кръстева

Сред културните събития от тези дни е премиерата на документалния филм „Кой се страхува от Юлия Кръстева?” Впрочем, защо заглавието е донякъде предизвикателно?

Ние сме тези, които най-много се страхуваме от Юлия Кръстева, като Юлия Кръстева е в случая просто име на изключително успял човек на Запад. За съжаление, ние все още не можем да простим успеха – казва един от авторите на лентата, водещ на предаването „Нощни птици” по БНТ Искра Ангелова. Тя е сценарист на филма, а и негов сърежисьор заедно с Милена Гетова.

Вие имате пред себе си една жена от български произход, френска националност, европейско гражданство, осиновена от Америка, посочва Юлия Кръстева във филма. Типичен синтез в нейния стил, затова си спестяваме невъзможното изброяване на стотици факти и десетки трудове от една толкова голяма житейска и творческа биография.

Само най-важното:

През 1966-а тя напуска тоталитарна България „с 5 долара в джоба”, според нейните спомени. Работи предимно във Франция, но и другаде, например в Колумбийския университет в Ню Йорк. Изявена е в области като лингвистика, семиотика, философия. Пише есеистични трудове и романи. Носителка е на високи отличия като Почетния легион (Франция) и Холбергова награда (Норвегия). Работила е заедно със световноизвестни интелектуалци като Ролан Барт, Умберто Еко и българина Цветан Тодоров. И нещо любопитно от последните години: Тя се е насочила към нещо много практично, помага на младежи, увлечени от ислямския радикализъм в Париж, с методите на психоанализата – казва Искра Ангелова.

Защо наричат Кръстева „Последната публично известна интелектуалка”?

Тя става един от онези мислители на 20-и век, един от така наречените "публични интелектуалци", опиниън мейкърс, хора, които създават нагласи, които променят нагласи, които са лидери… И това е всъщност според мен удивителното в нейната история. Да, ние имаме прекрасни оперни певци, имаме невероятни спортисти, имаме Кристо, но на интелектуалния тепих, така да се изразя, имаме Юлия Кръстева и Цветан Тодоров – обяснява Искра Ангелова. И допълва:

Тя е доста скандална, доста неординерна, доста провокативна и като автор, и като човек, така че филмът за нея беше наистина предизвикателство, той не е някакъв научен труд. Тичахме с нея из Париж, тя ни показа любимите си места, любимите си кафенета, сладкарници, библиотеки, магазини, запозна ни с приятели, съмишленици, със спътника й в живота, този невероятен скандален Филип Солерс. И всичко това беше страшно интересно от всяка гледна точка, но за мен най-удивителното е нейният гигантски пробив на световната сцена.

Сред написаното от Юлия Кръстева особено интересни и важни ми се виждат идеите й, свързани с личността и отношението към националните й корени, Европа, света. В романа й „Убийство във Византия” един човек от космополитната Санта Барбара (Калифорния) върви по следите на свой прародител, тръгнал с Първия кръстоносен поход, минал през българските земи (тогава под византийска власт). Да си чужденец е избор – казва известната българка. Трудно е, но ти дава възможност да мислиш за другия, а това е единственият начин да бъдеш свободен – не принадлежа на конкретно място и това ме прави свободен. Но тя казва и хубави думи за хората от България – своята родина и целия регион: …мястото е истинска съкровищница на богата историческа памет, която според мен намира израз в сдържаното достойнство, с което хората там се стремят при един минимален житейски стандарт да продължат да живеят като добре образовани и високоинтелигентни мъже и жени. Те не заслужават да бъдат изложени на изтощителните пристъпи на меланхолия и на тежките последици от икономическото господство на мафията…

И още от Искра Ангелова: …тя е атеист, обаче непрекъснато изследва и се опитва да въведе идеите на християнството, изобщо най-различни религиозни идеи в съвременния начин на живот и съвременния човек. Тоест, да направи така, че ние да осъзнаем за какво иде реч, за какъв морал, за какви ценности, без непременно да сме сляпо вярващи…

За Юлия Кръстева във Франция са правени вече няколко филма. Лентата на Искра Ангелова (заедно с по-ранната си кратка версия „Чужденката”) е първата голяма българска филмова творба за именитата ни сънародничка.