Волжка България – средновековната врата между Изтока и Запада

След разпада на Стара Велика България на Кубрат неговият втори син Котраг поема на север начело на прабългарското племе котраги. Установява се по поречието на Средна Волга и към 660 г. основава Волжка България. Следи от нейната история днес грижливо се пазят и изучават в Българския историко-архитектурен музей-резерват в Татарстан.

Смята се, че Котраг (или Кодраг) е легендарна фигура. За него се споменава косвено във византийските хроники, но засега достоверни писмени източници за съществуването му не са открити, разказва заместник-директорът по науката на музея Андрей Фасхутдинов. Мястото, което избират българите, е много комуникативно благодарение на големите реки и търговските пътища, преминаващи оттук. Появяват се големи икономически, културни и политически центрове и се формира своеобразна врата между Изтока и Запада. За разлика от Дунавска България, която през 864 г. приема християнството, във Волжка България през 922 г. при хан Алмуш за официална религия е обявен ислямът.

Част от населението обаче продължава да изповядва древните езически религии, а има и християни. За приемането на исляма голяма роля изиграват активните икономически и културни връзки с вече мюсюлманизираната Средна Азия. Предполага се, че първите българи, приели исляма, са търговци и пътешественици.

После постепенно ислямът се разпространява сред различните племена. Това оказва влияние и върху писмеността, използвана от волжките българи, разказва Андрей Фасхутдинов:

Преди приемането на исляма те използвали руническа писменост. В музея ни се пазят предмети с руни, най-често отделни знаци. Докъм XII-XIII в. те са използвани като знаци на занаятчийските гилдии, например на грънчарите (поставяни на дъното на керамичните съдове) или като родови знаци. След приемането на исляма се разпространява писменост на базата на арабската азбука, която се ползва тук до 20-те години на ХХ век, т.е. до идването на власт на болшевиките.

Волжките българи са единственият народ, дал решителен отпор на монголците при прочутата „овнешка битка“ през 1223 г., обяснява Фасхутдинов:

Тази битка между българите и монголската армия се развива в района на Самарска Лука по течението на Волга. Научавайки за планираното нападение на монголците, при идването им българите имитират отстъпление, като вкарват врага в предварително подготвен капан. Чрез тази военна хитрост българите нанасят съкрушителен удар на монголците, които се спасяват с бягство. Но мнозина от тях попадат в плен. След края на битката българите разменят пленените монголци за овни, което за монголската армия е огромен позор. Това сражение остава в историята като „овнешка битка“.

Най-голям разцвет Волжка България бележи през XII в. и първата третина на XIII в. до 1236 г., когато е покорена от монголската армия:

Волжките българи били изкусни търговци. Те търгували с много страни, стигайки до Китай. Развивали дейност в целия Сибир, откъдето носели ценни кожи, добивали вкаменели кости и бивни на мамути, а после ги продавали по пазарите на Болгар, в Европа и Азия. Стигали и до Бяло море на Северния ледовит океан, откъдето докарвали кожи и бивни на моржове. Развивали и високотехнологично занаятчийско производство за вътрешна консумация и износ. През XIV в. тук се развивало производството на чугун, докато в Източна Европа такова се разпространява едва през XVI в. Археолозите са открили чугунолеярни работилници с пещи за топене, развивали температури 1000 и повече градуса.

Българите правели изящни ювелирни изделия. Техните древни технологии и днес се ползват от татарите. Било е развито стъкларството. И, разбира се, българите били славни воини. Имали мощна армия, в основата на която била конницата, а тежковъоръжената пехота играела спомагателна роля.

Волжките българи достигат и до високо ниво на духовна култура, наука и образование, посочва Андрей Фасхутдинов:

Във Волжка България писмеността е била много широко разпространена, за което е способствала системата на обучение. И момчетата, и момичетата от малки се учели да четат и пишат в училища към джамиите. Значителен процент от населението било грамотно. Ислямът задължавал да се изучава арабски език. Но хората с по-високо образование учели и други източни езици. Смятало се, че образованият човек в Болгар трябва да знае няколко езика.