Музеят за история на радиото разказва…

„Ало, ало! Радио София!“ Това са първите думи, които прозвучават в българския ефир в края на 1929 г. Те са произнесени в двора на Военно-инженерната работилница в София от Георги Вълков пред простичко въгленово микрофонче. Вълков е техник с висока квалификация, получил образованието си в Германия. Използвания за излъчването предавател той е сглобил сам от бракувани военни части.


Днес снимка, на която Георги Вълков стои пред такъв микрофон, и реален образец на този микрофон могат да се видят в Музея за история на радиото в сградата на Факултета по журналистика на Софийския университет. Отбиваме се там днес, на 7 май, в Деня на радиото и телевизията. В музея, сред богатата му експозиция, часовете отлитат като мигове. Създадена преди две десетилетия и развивана от дарения през годините с много любов от дългогодишния директор на Златния фонд на БНР Захари Миленков, тя събира под един покрив радиоточки и радиоприемници от различни години, антени, ленти, смесителни пултове, магнетофони, микрофони, включително първия мраморен микрофон на общественото „Родно радио“ от 1930 г., редки звукови и писмени документи, снимки, превеждащи ни през цялото развитие на българското радио. Всеки експонат има своята история, която увлекателно разказват уредниците на музея Захари Миленков и Антоанета Радославова, дългогодишен музикален редактор в „Радио България“ и автор на книгата „Из историята на Радио София“. За прохождането на българското радио Захари Миленков разказва:

Ентусиастите, интелигенцията са тези, които са искали да има българско радио. На върха на тази пирамида е стоял проф. Асен Златаров, който формулира кратко: „Час по-скоро на нас ни трябва родно радио, не да слушаме чуждото“. Още в първия в българската история Закон за радиото от 1927 г. се казва, че радиото е монопол на държавата. Но ако държавата няма възможност сама да го прави, може да го даде на концесия на български граждани. Групата интелектуалци начело с Асен Златаров се възползва от тази възможност.

Ентусиастите правят опитите си в същия онзи двор на Инженерната работилница след работно време. Тъй като работата им е все по-успешна, държавата решава да им помогне и им предоставя пристройка от няколко стаи на ул. „Георги Бенковски“ № 3. Там със своя 50-ватов предавател радиолюбителите, обединени в съюз „Родно радио“, започват да правят програма през ден по два часа, която се хваща в София и няколко села. Георги Вълков усилено работи над създаването на по-силен предавател с идеята да достигнат до жителите на цяла България. Но не му се удава.

Най-накрая Георги Вълков е отстранен, а постройката на по-мощен предавател е възложена на Георги М. Георгиев и още неколцина инженери, между които имало и един турски принц – Мехмед Рефик, – разказва Миленков. 

Рефик е син на сестрата на султана. Но през 1908 г. е извършена Младотурската революция и Турция става република. Рефик заминава за Виена, където завършва образованието си и работи като специалист по слаби токове и звукозапис. Пристига в България по покана да работи в областта на звукозаписа, но, привлечен от дейността на радиолюбителите, се включва в създаването на втория по-мощен предавател. След две седмици усилия новият предавател е готов.

Особеност на българското радио е, че то тръгва като обществено, а не като държавно. В писмо до свой приятел Асен Златаров споделя, че е заложил част от имота си, за да осигури пари за радиолампи. Радиолюбителите успяват да изградят предавател с мощност 250-300 вата. Те обаче решават да работят на 120-150 вата, защото ако ползват предавателя на крайна мощност, лампите бързо ще се изразходват и ще се наложи да се купуват нови, припомня Миленков.

За четири години дейността на съюз „Родно радио“ дотолкова се разраства, че му позволяват да се пренесе на втория етаж на голяма сграда на ул. „Московска“ 19, където днес има паметна плоча. Това става месеци преди одържавяването на радиото:

На 19 май 1934 г. в България се извършва преврат. Но той за българското радио има положителна роля. Народното събрание, партиите и вестниците им са премахнати. Единственият орган, който може да използва новата власт, е радиото. Тя е наясно, че радиото трябва да стане държавно. През януари 1935 г. в Държавен вестник е публикуван указ, подписан от цар Борис ІІІ, с който се одържавява материалната база на общественото радио и се създава „Радио София“. 

Начело е поставен един безспорен авторитет в средите на интелектуалците – Панайот Тодоров Христов с псевдоним Сирак Скитник. „Той не знаеше какво е това радио, но знаеше какво иска да бъде и го направи“, казва за него Петър Увалиев, друг човек, направил много за българското радио и световната култура изобщо, припомня Захари Миленков. През 1936 г. Сирак Скитник въвежда и предавания на чужди езици на радиото. Така новините от България могат да достигат до чуждите държави на родните им езици.

Снимки: архиви личен архив