Единственото наистина митично същество е богът на любовта Ерос, който дори използва сърпа на месечината, за да изпълни своя акробатничен танц, високо над земните и морски страсти, под самия „таван“ на сцената и оттам изпраща опасните си стрели. А те привързват картагенската царица Дидона с героя на Енеида Еней, за когото отбиването на брега на днешен Тунис е само кратък отдих по пътя му към вечния град. Но нали всичко край морето е море, в края на спектакъла корабът отвежда Еней към бъдещото му завоевание- Рим, а бездната поглъща Дидона(в ролята Анат Чарни), пеещата прочутата си прощална ария. А от дъното на морето се чуват воплите на морските обитатели. Наистина като от дъното на морето звучеше хорът, който в тази постановка пееше от кошарата на оркестъра. Самият оркестър бе прочутия състав за старинна музика "Барокада",музикантите от който свирят на старинни инструменти под диригентството на Ейтан Шмайсер.