По време на Председателството държавите членки имат възможност да демонстрират своите достижения и познания във всички области на европейските политики, както и своите преговорни умения, и по този начин да придобият влияние и престиж сред партньорите си.
Освен това, в рамките на преговорния процес, председателстващата държава разполага спривилегирован достъп до информация и има възможност да опознае в детайли и понякога дори да насочва нагласите и предпочитанията на другите държави членки и на институциите.
В допълнение, при формулиране на програмата на Председателството държавата членка има възможност да подреди дневния ред на Съвета, така че да включи въпроси, които са от национално и/или регионално значение. Разбира се, тази възможност следва да се ползва много внимателно, предвид ролята на Председателството.
Какви са предизвикателствата при организирането и провеждането на Председателството?
Основната трудност, пред която държавите членки са изправени при осъществяване на Председателството е липсата на достатъчен административен капацитет и опит. Успехът на Председателство в голяма степен зависи от неговата подготовка и от добрата координация в рамките на националната администрация. Все пак трябва да се отчете, че администрацията на държавата членка, която поема Председателството, не работи сама. Тя разчита на сътрудничеството на Генералния секретариат на Съвета на ЕС, на другите държави от „тройката“ и на представителите на бизнеса и неправителствения сектор.
Друго предизвикателство пред държавите членки е осигуряването на необходимия финансов ресурс за подготовка и осъществяване на Председателството. Навременното идентифициране на всички нужди и на потенциалните източници на финансиране – частни и публични, е от ключово значение за успеха на Председателството.
Не на последно място, преди поемане на Председателствотовсяка държава членкатрябва да инвестиравреме и ресурси за анализи на тенденциите в развитието на европейската интеграция, на различните области на европейските политики, на външнополитическата обстановка, на нагласите в другите държави членки и др. На базата на подобни анализи могат да бъдат идентифицирани реално постижими цели и стратегии за тяхното осъществяване.