Музикална околосветска обиколка със “скачащи бълхи” от Роял Албърт хол
публикувано на 12.10.09 в 13:23
Това е групата, в която всички пеят и всички свирят на укулеле, и използват инструментите си свободно, защото вярват, че всички жанрове в музиката е възможно да бъдат изпълнявани на укулеле.
Във времето, определено за специалните проекти на известни и не тъй познати музиканти, ще бъдем на концерт в Роял Албърт хол - последен в програмата на прочутите променадни концерти на Би Би Си, състоял се само пред два месеца в Лондон.
“Ние сме Укулеле оркестърът на Великобритания. Добър вечер на всичка укулелисти навсякъде... Да видим дали тази вечер ще се забавляваме? Седнали ли сте удобно? Доста тъп въпрос да се задава на подобен концерт наречен Променаден”. Така открива вечерта ръководителят на състава Джордж Хинчлиф и празникът започва. Всеки техен концерт е забавен, виртуозен. Тук няма ударни, няма пиана. Слушателят прекарва добре с Укулеле оркестъра. Започвайки от Чайковски до Нирвана през саундтрак на някой филм, оркестърът ви повежда на околосветска обиколка.
Оркестърът е създаден през 1985 г. от запалени ценители на инструмента укулеле - в началото за развлечение, което се оказва повече от интересно и за изпълнителите, и за слушателите. След три години вече имат дългосвиреща плоча, появяват се по телевизията и записват в радиото. Музикантите от настоящия състав са заедно вече 20 години и са се превърнали в нещо като национална институция. Те са общо осем. Изнесли са хиляди концерти по целия свят - от Великобритания до Япония, Европа и Америките. Последователите на Укулеле оркестъра на Великобритания са стотици и вече може да откриете укулеле група във всеки по-голям град. Музикантите записват и музика за филми, клипове, реклами. Все пак, най-ярко майсторството им проличава на сцената при прекия контакт с публиката в залата.
Ако останете с предаването, ще чуете възторга, с който публиката посреща изпълненията на оркестъра. В Роял Албърт хол присъстват 6000 души. 1000 от тях са се регистрирали преди концерта, че ще свирят и те, и носят инструментите със себе си. Те свирят заедно с музикантите на сцената - и не само свирят, но и пеят познатите мелодии.
“Вече съм сигурен, че има 1000 укулелисти в залата. Ще може ли да вдигнете инструментите си високо... Може ли всички да кажем “Аз свиря на укулеле…” - продължава да подгрява атмосферата Джордж. Върхът в масовото музициране е одата на радостта от Деветата симфония на Бетовен.
Подготвяйки предаването се порових в мрежата и научих, че в свободното си време, вторият по богатство човек в света, Уорън Бъфет, се отдава на дългогодишната си любов към струнния инструмент укулеле. Като жест на благотворителност са и закупените и подарени от него инструменти на момичета в неравностойно положение, на които е преподава и няколко урока. Възхитени от този жест, момичетата се заинтересували дали и най-богатият човек на света не свири на укулеле. Оказало се че и Бил Гейтс е страстен почитател на миниатюрната китара, а негов учител бил самият Бъфет. Запален почитател на инструмента е Джордж Харисън от “Бийтълс”. Освен това научих, че от 20 януари 2009 г. всеки вторник двама блогъри качват по един запис на песен на “Бийтълс”, изпълнена на укулеле. Така ще бъде до 24 юли 2012 г. и ще бъдат изпълнени всичките 185 песни на прочутата Ливърпулска четворка.
Инструментът укулеле е от Хаваите и се вписва в семейството на китарите с четири струни. В днешно време съществуват укулеле с 8 и дори 9 струни. Историята му започва някъде през 19 в. Тази малка китара е донесена там от португалски имигранти. Развитието на инструмента започва след 1880 г., когато малката португалска китара - кавакинйо става популярна на островите. Тримата португалци са Мануел Нунес, Хосе до Еспирито Санто и Аугусто Диас. Те се смятат за първата укулеле група. Две седмици след пристигането им през 1879 г. Хавайски вестник пише: “Пристигналите от остров Мадейра хора развличат хората с вечерни концерти по улиците.”
Тонът и обемът варират с големината и конструкцията. Познати са сопран, тенор, баритон и концертно укулеле.
На Хаваите името се превежда “скачаща бълха”, което се дължи на начина, по който се движи пръстът на музиканта. Свързва се и с името на последния монарх на Хаваите Лили`укалани. Важен фактор за популяризирането на инструмента в хавайската култура и музика има крал Дейвид Калакауа. Като патрон на изкуствата той включва инструмента в кралските приоритети. В началото на 20 в. струнният инструмент става изключително популярен в САЩ, а след това и по света. По време на “Панама Пасифик”, изложението през 1915 г. в Сан Франциско, в Хавайския павилион свири укулеле ансамбъл. Популярността на ансамбъла и на инструмента бързо се разраства, а изпълнителите във водевилите си присвояват възможността да използват укулеле в скечовете си. В годините на джазовия бум укулелето става любим инструмент - лесен за носене и неизискващ особени умения от изпълнителя, той може да бъде видян и в най-добрите джаз състави, и в ръцете на любители, които свирят популярни мелодии. В ранните години на рокендрола ролята му поема китарата. Между 1940 и 1960 са произведени девет милиона инструмента, които са евтини и много търсени. През 70-те и 80-те години популярността на инструмента намалява драстично и едва в края на 20 в. интересът се връща.
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Във времето, определено за специалните проекти на известни и не тъй познати музиканти, ще бъдем на концерт в Роял Албърт хол - последен в програмата на прочутите променадни концерти на Би Би Си, състоял се само пред два месеца в Лондон.
“Ние сме Укулеле оркестърът на Великобритания. Добър вечер на всичка укулелисти навсякъде... Да видим дали тази вечер ще се забавляваме? Седнали ли сте удобно? Доста тъп въпрос да се задава на подобен концерт наречен Променаден”. Така открива вечерта ръководителят на състава Джордж Хинчлиф и празникът започва. Всеки техен концерт е забавен, виртуозен. Тук няма ударни, няма пиана. Слушателят прекарва добре с Укулеле оркестъра. Започвайки от Чайковски до Нирвана през саундтрак на някой филм, оркестърът ви повежда на околосветска обиколка.
Оркестърът е създаден през 1985 г. от запалени ценители на инструмента укулеле - в началото за развлечение, което се оказва повече от интересно и за изпълнителите, и за слушателите. След три години вече имат дългосвиреща плоча, появяват се по телевизията и записват в радиото. Музикантите от настоящия състав са заедно вече 20 години и са се превърнали в нещо като национална институция. Те са общо осем. Изнесли са хиляди концерти по целия свят - от Великобритания до Япония, Европа и Америките. Последователите на Укулеле оркестъра на Великобритания са стотици и вече може да откриете укулеле група във всеки по-голям град. Музикантите записват и музика за филми, клипове, реклами. Все пак, най-ярко майсторството им проличава на сцената при прекия контакт с публиката в залата.
Ако останете с предаването, ще чуете възторга, с който публиката посреща изпълненията на оркестъра. В Роял Албърт хол присъстват 6000 души. 1000 от тях са се регистрирали преди концерта, че ще свирят и те, и носят инструментите със себе си. Те свирят заедно с музикантите на сцената - и не само свирят, но и пеят познатите мелодии.
“Вече съм сигурен, че има 1000 укулелисти в залата. Ще може ли да вдигнете инструментите си високо... Може ли всички да кажем “Аз свиря на укулеле…” - продължава да подгрява атмосферата Джордж. Върхът в масовото музициране е одата на радостта от Деветата симфония на Бетовен.
Подготвяйки предаването се порових в мрежата и научих, че в свободното си време, вторият по богатство човек в света, Уорън Бъфет, се отдава на дългогодишната си любов към струнния инструмент укулеле. Като жест на благотворителност са и закупените и подарени от него инструменти на момичета в неравностойно положение, на които е преподава и няколко урока. Възхитени от този жест, момичетата се заинтересували дали и най-богатият човек на света не свири на укулеле. Оказало се че и Бил Гейтс е страстен почитател на миниатюрната китара, а негов учител бил самият Бъфет. Запален почитател на инструмента е Джордж Харисън от “Бийтълс”. Освен това научих, че от 20 януари 2009 г. всеки вторник двама блогъри качват по един запис на песен на “Бийтълс”, изпълнена на укулеле. Така ще бъде до 24 юли 2012 г. и ще бъдат изпълнени всичките 185 песни на прочутата Ливърпулска четворка.
Инструментът укулеле е от Хаваите и се вписва в семейството на китарите с четири струни. В днешно време съществуват укулеле с 8 и дори 9 струни. Историята му започва някъде през 19 в. Тази малка китара е донесена там от португалски имигранти. Развитието на инструмента започва след 1880 г., когато малката португалска китара - кавакинйо става популярна на островите. Тримата португалци са Мануел Нунес, Хосе до Еспирито Санто и Аугусто Диас. Те се смятат за първата укулеле група. Две седмици след пристигането им през 1879 г. Хавайски вестник пише: “Пристигналите от остров Мадейра хора развличат хората с вечерни концерти по улиците.”
Тонът и обемът варират с големината и конструкцията. Познати са сопран, тенор, баритон и концертно укулеле.
На Хаваите името се превежда “скачаща бълха”, което се дължи на начина, по който се движи пръстът на музиканта. Свързва се и с името на последния монарх на Хаваите Лили`укалани. Важен фактор за популяризирането на инструмента в хавайската култура и музика има крал Дейвид Калакауа. Като патрон на изкуствата той включва инструмента в кралските приоритети. В началото на 20 в. струнният инструмент става изключително популярен в САЩ, а след това и по света. По време на “Панама Пасифик”, изложението през 1915 г. в Сан Франциско, в Хавайския павилион свири укулеле ансамбъл. Популярността на ансамбъла и на инструмента бързо се разраства, а изпълнителите във водевилите си присвояват възможността да използват укулеле в скечовете си. В годините на джазовия бум укулелето става любим инструмент - лесен за носене и неизискващ особени умения от изпълнителя, той може да бъде видян и в най-добрите джаз състави, и в ръцете на любители, които свирят популярни мелодии. В ранните години на рокендрола ролята му поема китарата. Между 1940 и 1960 са произведени девет милиона инструмента, които са евтини и много търсени. През 70-те и 80-те години популярността на инструмента намалява драстично и едва в края на 20 в. интересът се връща.
По публикацията работи: Светлана Димитрова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
