Незабравими песни, незабравими изпълнители

Вечните песни на 20 век, някои от първите им изпълнители и новият им прочит. „Целувам ви ръка, Мадам”, „Животът в розово”, „Лили Марлен” и много други можете да чуете само в предаването за музикалните мании на големи и по-непознати музиканти. В поредното издание всички изпълнители са известни - Марлене Дитрих, Зара Леандър, Уте Лемпер, Йохен Ковалски. Всеки има своята звездна биография.
Марлене Дитрих (27.12.1901 - 6.05.1992) - обичана и отричана, идол за мнозина, символ на една епоха. През 1920 участието й в немите филми й създава солидна репутация. „Синият ангел” я изстрелва в международните каталози и носи договор с „Парамаунт пикчър” в Щатите. Така и ще я наричат винаги - синият ангел. „Мароко” й носи номинация за Оскар. Студената й, екзотична красота, дрехите, които носи, прическата - всичко се превръща в моден хит. Тя е носителка на много награди от американското и френското правителство заради самоотвержената си подкрепа за каузата на съюзните армии по време на Втората световна война. Марлене изнася концерти по фронтовете, работи в лазарета. Никой не може да разпознае ледената красавица от екрана. Същевременно тя отблъсква примамливите финансови предложения на нацистите да се завърне в Германия. По тази причина до края на живота си остава „персона нон грата” в родината си. По време на неин концерт в Германия през 1960 протестиращи скандират - „Марлене, върви си”. Любовта на живота й е Жан Габен. Последва го в Европа, когато той се записва доброволец и решава да се бие за свободата на Франция. Приписват й връзки с кого ли не, включително и с жени, с Ерих Мария Ремарк, дори с Джон Кенеди.
През 1999 Американската филмова академия поставя името на  Марлене Дитрих в списъка на най-великите звезди за всички времена. До края на живота си тя остава ангажирана с различни международни каузи. Подържа постоянна телефонна връзка с различни световни лидери и най-вече с Роналд Рейгън и Михаил Горбачов. Телефонните й сметки възлизат на хиляди долари. Говори по телевизията по случай падането на Берлинската стена през 1990, защитава закриването на филмовото студио Бабелсберг. Умира на 90 години в Париж. В „Мадлената” по време на службата се събират 3550 души и още стотици чакат навън. Тялото й е покрито с американското знаме. Погребана е в Берлин недалеч от къщата, където е родена.
Същото е валидно и за Зара Леандър (15.03.1907 - 23.06.1981). И нейната кариера започва през 1920. Успехът й през трийсетте години е огромен, но тя избира да остане в Европа и през 1936 подписва договор с „Универсум филм АГ”. По тази причина филмите и записите й се използват от нацистката пропаганда, въпреки че тя самата не изразява политически позиции. Когато се прибира в Швеция, след като домът й в Берлин е разрушен, тя е отхвърлена от местната артистична общност. Умира в Стокхолм на 74 години. Родена е с името Зара Хедберг.
През 1926 г. се омъжва за Нилс Леандър, ражда две деца и въпреки че се развежда, запазва името на съпруга си. Успехът й започва с пътуващо кабаре и песента „Искаш ли да видиш звезда?”. В началото на трийсетте пее в кабаретата на Стокхолм и прави първите си записи. Участва и в спектакли на „Веселата вдовица” на Лехар в Стокхолм. Заради децата си отказва предложенията да замине за Холивуд и остава в Европа. Това завърта живота й в противоположната посока. Вероятно целият и противоречив живот се синтезира в заглавието на един от хитовете й „Аз съм жена с минало”.
Уте Лемпер е известна най-вече със страстните си интерпретации на творби на Курт Вайл. Певческата й кариера започва в групата „Панама драйв бенд”. Участва във виенската постановка на „Котки” на Уебър. Тя е Питър Пан, Сали Боулс в парижката продукция на „Кабаре”, Уилма Кели от „Чикаго” в Лондон, Лола във възстановката на „Синият ангел” на Марлене Дитрих. Дублира за немскоговорещата част на света Ариел от Дисни продукцията на „Малката русалка”. Списание „Билборд” я обявява за кросовър артист на 1993/1994. Освен тези съвременни хитови заглавия тя изпълнява и песните от германските кабарета - онези политически украсени ъндърграунд песни от Берлин през трийсетте години на миналия век. Може би и по тази причина често свързват името й с това на Марлене Дитрих и Едит Пиаф.
Цвят в програмата внасят записите на популярните салонни песни от миналия век, изпълнени от контратенора Йохен Ковалски.

сряда, 16 декември от 14.00 часа