Тъжно, тъжно ми става като пиша тези думи, защото в краткия звуков файл Александрина с огромно вълнение разказва за значението на Софийската опера в живота й. Аз за последно я гледах на сцена в една „Травиата”, след чийто край театърът дълго беше разтърсван от аплодисменти - но това беше през 1997 г.
А пътят на Александрина по сцените е все така триумфален. В репертоара й често преобладават малко познати заглавия, които тя събужда за нов живот, като „Орландо Паладино”, „Агрипина”, „Мнимата градинарка”, „Фиделио”.
В предаването с огромно удоволствие припомням някои от звездните мигове в кариерата на Александрина Пендачанска - ще чуете първия й студиен запис, представянето й пред публиката в НДК по време на концертите организирани от Гена Димитрова, едно много развълнувано изказване преди последния концерт в София през 2013 г., както и възхитителен дует събрал майка и дъщеря на сцената - Сузана и Графинята - Александрина Пендачанска и Валери Попова. Освен това съм избрала и няколко много, много любими мои записи от богата й дискография.
Още сега в звуковия файл може да се чуе и част от споменатия вече концерт - Волфганг Амадеус Моцарт - „Милосърдието на Тит” - ария на Вителия, Джоакино Росини - „Семирамида” - каватина на Семирамида, I д., Джузепе Верди - сцена с писмото на леди Макбет от I д., Рихард Щраус - „Саломе” - финална сцена.
За финал мога само да кажа: „Александрина, с огромно нетърпение те очакваме отново”.
петък, 25 септември от 23 часа