Веляновата къща – вплетена в историята

Сред паметниците на културата с национално значение в град Банско е Веляновата къща. Историята й е свързана с двама известни българи – Иван Хаджирадонов и Велян Огнев. Първият е сред най-богатите търговци на памук в този край. Вторият – зограф и резбар, е прочут с популяризирането на светската стенопис в Банската художествена школа.

Това е една от най-старите къщи в Банско, строена е в средата на XVIII век, представител е на т.нар. Банска къща-крепост – разказва Георги Питов, уредник във Веляновата къща. – Т.е., освен място за живеене, тя е била и място за отбрана. Заради голямата анархия в Османската империя и многобройните разбойнически банди банскалии започват да строят този тип къщи – с дебели каменни зидове. В някои домове те достигат до метър-метър и половина. Къщите имат и здрави, дебели дървени порти и скривалища. През XVIII век Банско се издига като търговски център. Банскалии се занимавали с пренасяне на памук, тютюн, вино, афион и различни подправки от Гърция, от Беломорието за Западна Европа. А оттам са донасяли промишлени стоки и оръжие за Османската империя и по този начин за натрупвали значителни за времето си богатства. И точно тези богатства привличат все повече и повече разбойници, заради това банскалии започват да строят такъв тип къщи.

Иван Хаджирадонов обаче фалира, защото търговията с памук тръгва по други пътища – по море, от пристанищата в Гърция до Триест. Тогава той продава къщата си на общината.

През 1835 година в Банско пристига Велян Огнев, който е сред известните художници на Дебърската школа – отбелязва Георги Питов. – Идва тук по покана на кмета Лазар Герман да рисува в църквата „Света Троица”. Тогава той се запознава със сестрата на Неофит Рилски – София Бенина, оженва се за нея и общината му предлага тази къща като част от хонорара. Той я реставрира и почти изцяло я изографисва. Това е първата изографисана къща в Банско. Най-добре са запазени фреските вдясно в т.нар. женска стая. Това е стаята на стопанката, в която тя е посрещала своите приятелки. Там има два стенописа – единият от Истанбул, другият – от Венеция. Но тъй като в тях преобладава синият цвят, тя се нарича още Синята стая. Това е може би най-хубавото място от къщата.
София Бенина е втората съпруга на Велян Огнев, преди това той е имал брак с италианка, с която много са пътували, видял е доста голяма част от Европа. И когато пристига в Банско, иска това да бъде най-красивата стая – на съпругата му. Затова рисува двата стенописа. Колкото до орнаментите на тавана, те са същите като в църквата „Света Троица”. Смята се, че първо ги е рисувал тук и когато му харесат, ги е пренасял на тавана в църквата.

Под голямата обща стая пък първоначално се намирал оборът в къщата и по тази причина тя била най-топла. Затова семейството се събирало именно в нея. Но понеже била доста тъмна, Велян Огнев нарисувал огледала по стените, за да създаде илюзия за по-просторно и по-светло помещение. В нея е и голямото  огнище, което служело за осветление, отопление, готвене.

От нея се влиза в работната стая на стопанката, където са нейният стан, а и други приспособления, които тя използвала за шиене, предене, плетене и т.н. После идва т.нар.детска стая. Когато се роди дете, то се отделяло в нея заедно с майката и бащата, докато навърши три години. След това преминава в общата стая при другите членове на семейството. И най-вляво е гостната стая – най-слънчевата. Тя била почти изцяло изрисувана. Но тъй като къщата дълго време била без собственици, преди да стане музей, покривът е бил в лошо състояние, така че голяма част от стенописите са повредени. А по-късно, когато е правена реставрацията на къщата, реставраторите открили, че новите собственици след Велян Огнев са мазали отгоре пластове бяла боя и така били унищожени част от фреските. Сред стенописите в къщата можем да видим сцена с вълци. Смята се, че те са сред малкото животни, които създават семейство за цял живот. И ако единият от двойката умре, другият остава единак. С това зограф Велян искал да покаже колко свързани са били двамата със София.

Лятно време семейството е ползвало най-вече чердака – посочва Георги Питов. – И днес на него може да се види т.нар.кьошк – ъгъл за почивка. А и малко огнище, на което набързо са приготвяли храна. Както и впечатляващи с красотата си дърворезби. На първия етаж са били разположени работилници, изби. И една важна подробност: в детската стая има вход за скривалището, в което са влизали по каменна стълба. На времето, чрез специален тунел, домът бил свързан със съседната Сирлещова къща. А тази къща има много добро скривалище, с повече изходи.