Проф. Божидар Димитров за възстановяването на базиликата в Плиска

Близо 279 хиляди са посетителите на Националния исторически музей и неговите филиали през изминалата година, съобщи пресцентърът на Министерството на културата. Най-посещавана от филиалите му е средновековната Боянска църква – паметник в листата на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Около 49 700 души, повечето чужденци, са имали възможност да я разгледат през 2015-а. Около 35 хиляди туристи пък са отишли в уникалния със стенописите си храм „Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в село Добърско. На интерес от страна на туристите са се радвали и други клонове на музея – Земенският манастир и параходът „Радецки”.

Повече за един от аспектите в дейността на музея през изминалата година разказва неговият директор проф. Божидар Димитров:

В началото на миналата година Националният исторически музей получи задача от висшето държавно ръководство да възстанови два изключително важни символа на българската държавност: короните на българските царе и царици и Голямата базилика в Плиска – най-голямата църковна сграда в Европа до ХIV век. (Бел. ред.: Тя е завършена през втората половина на IX век, разрушена е от турците в края на XIV век.) Сградата й е дълга 102 метра, широка е 30 метра. Изградена е от масивни каменни блокове – квадри, с тегло до половин тон. Внушавала е мощ, величие и респект към българската държава. Унищожена до основи, когато Митхад паша през ХIX век започва строеж на жп линията Русе-Варна, тя тънеше сред храсти и бурени доскоро, когато започна нейното възстановяване. Разбира се, преди да започне то, се довършват археологическите проучвания, такива са международните изисквания. Когато се реставрира една сграда, те трябва да са приключили на 100 процента. Приключихме ги и от 1 ноември започнахме самата реставрация с камък от оригиналните кариери, вземан навремето от цар Борис І Кръстител. Международната практика препоръчва, ако е възможно, да се използва методът анестилоза. Под това име се крие използване на запазени детайли, каменен и тухлен материал от старите градежи.

Екипът събрал камъни около базиликата и манастира край нея, преценили, че десетина процента от материала, който ще се използва, може да бъде старият материал. Но по Коледа ги очаквала истинска изненада. В едно от своите редовни телевизионни предавания Божидар Димитров обяснил, че от историята се знае как каменните блокове от базиликата са били взети от Митхад паша, който е поръчал да се натрошат за железопътните насипи.

Но на следващото предаване ми се обадиха двама зрители, изкушени от историята. Единият от тях даже е написал книга „История на железопътния транспорт в България”. И те ми казаха: „Господин Димитров, Митхад паша не е бил глупав, не ги е натрошил на чакъл. Използвал ги е, за да строи гарите и гарови съоръжения: водонапорни кули, складове за въглища по протежението на линията”. Дадоха ми списък на обектите, за които се знае, че са запазени и досега, или пък са в руинирано състояние. Те са били изоставени още при комунизма, когато локомотивите са преминали от парна тяга на електрическа или дизелова и са станали излишни. Когато отидох там и ги видях, ахнах, това наистина бяха камъните от Плиска. И премиерът нареди на транспортния министър Московски да се свърже с министъра на културата Вежди Рашидов, за да му бъдат предадени тези камъни. Това са хиляди кубици по преценка на архитекта, който е направил проекта за възстановяване на базиликата. Според него ще бъде използван около 70 процента стар материал. На практика тя ще бъде възстановена главно с камъните, които са си били в нея, от времето на цар Борис. Благодаря на Митхад паша, който сигурно ни гледа някъде от небесните селения, че е успял да запази камъка на нашите древни майстори по такъв начин и сега ние ще го използваме.

През миналата година правителството е отпуснало 500 хиляди лева за възстановяването на храма. Тази година се очаква то да даде около шест-седемстотин хиляди. Освен това, Божидар Димитров е разгърнал мащабна дарителска кампания. В нея даряват стотици българи от чужбина и от страната, руснаци, заселили се в България. Двама български лекари зад граница – Петко Спиридонов и Галя Колева, пък всеки месец изпращат процент от заплатата си. Вселенският патриарх също е направил дарение.

Аз не искам големи суми, казвам на всички по телевизията да постъпваме като евреите, които, като почнат да строят синагога, държат да участват колкото се може повече хора с дребни суми. Така всеки ще знае, че има пет тухли или три камъка в нея – отбелязва Божидар Димитров.

Дарители станали и децата от Четвърто основно училище „Кирил Христов” в Стара Загора. Свързах се с директора и питам: какви са тези пари? И той каза, че децата се отказали един ден от левчето, което им се дава за закуска, и изпращат парите. Отидох в Стара Загора, изнесох една лекция на децата в знак на благодарност. Предупредих ги да не се лишават от закуска, за да израснат здрави българчета – разказва историкът.

Колкото до възстановяването на короните, за които стана дума, изцяло с дарение е пресъздадена короната, която на времето папа Инокентий ІІІ подарил на българския цар Калоян /1197-1207/. Тя е била носена от всички български царе след него до Иван Шишман включително. Наскоро музеят получи и тракийска царска корона.

Снимки: Wikipedia и БУЛФОТО