София поема от Талин координацията по голяма част от "досиетата" в сферата на дигитализацията

Въпреки че и България, и Естония стартираха по едно и също време през 2002 година изграждането на електронно управление, към ден-днешен равносметката е различна. Ако Естония за този период направи дигиталната революция в публичните услуги за 25 милиона евро, то България с инвестирани около 2 млрд. лева няма регистриран съществен напредък.

Неслучайно именно "дигитализацията" е водещият приоритет и за Естонското европредседателство, а самите естонци не виждат нищо чудно в това, че попълването на данъчни декларации става за 5 минути, регистрирането на фирма също е въпрос на броени минути, така е и с издаването на електронна рецепта. Естонците не се страхуват, че могат да бъдат обект на хакерска атака и от доста време гласуването на избори става чрез интернет.

След 1 януари София ще поеме от Талин координацията по работата по голяма част от "досиетата" в сферата на дигитализацията – като свободното движение на данните, електронната търговия и стратегията за Единен дигитален пазар.

В специално интервю за предаването "Хоризонт до обед" Маргус Меги, координатор на дигиталната политика по време на Естонското председателство на Съвета на ЕС, заяви:Щастлив съм, че наричат Естонското председателство "дигиталното" председателство, въпреки че това е само една от политиките на ЕС, които ръководим в момента като цяло. Дигитализацията в наши дни е неотменим елемент от всичките ни дейности. Tова, което направихме по време на нашето председателство, е да "маркираме" различните досиета, файлове, стратегии и задачи, по които работи ЕС и които са близо 600, от тях в рамките на Естонското председателство работим по приблизително 370. Това, което забелязахме, работейки по тези инициативи, е, че всички те имат дигитален аспект.

Всъщност няма никакво чудо. Това, което направи Естония, е да разшири сферите на дигитализацията, а двигател на този процес бяха неправителственият и частният сектор. От гледна точка на правителството беше важно предоставянето на качествени обществени услуги на естонските граждани. Но ние сме малка държава, населението ни е близо 3 милиона. И за да предоставяме на място качествени административни услуги, то това би означавало на практика да наемем всички естонци само с тази цел. Звучи като виц, но на практика това илюстрира много добре ситуацията. Така че единственият изход за нас беше да дигитализираме, автоматизираме и оптимизираме този публичен процес. 

По отношение на страха от кибератаки и кражба на лични данни, той коментира:Не бих нарекъл това страх, по-скоро има разбиране за необходимостта от високото ниво на гарантиране на сигурност, хората знаят какво се случва с компютрите им, какъв софтуер трябва да имат и как се използват безжични мрежи. Затова не бих казал, че става дума за страх от хакерска атака, а по-скоро за познаване на материята и как да ползваме тези технологии безопасно. 

По отношение на сътрудничеството с другите европейски столици, Маргус Меги добави: Сътрудничеството е великолепно, когато имаме срещи с колегите от другите столици. Радвам се, че имаме консенсус по трио-програмата, която в голяма степен отразява идеите, които искаме да станат факт по време на председателствата. Работата по досиетата на дигитализацията напредва.

Догодина предстои прилагането на реформата на европейското законодателство за защита на данните, радваме се, че страните-членки имат консенсус по този въпрос. Сътрудничеството ни с българските колеги е много важно и имаме разбирането, че дигиталната тема е много важна за всички ни. Въпросът за дигитализацията ще бъде подет и от Българското председателство. Така както ние поеме задачите от Малтийското председателство, така сега е в ход предаването на натрупаната информация по досиетата и на българските сътрудници. Сигурен съм, че резултатът ще бъде много добър.

Валдек Лаур, съветник по дигиталните въпроси в правителствения секретариат на Естония, посочи, че Председателството на Естония цели да покаже, че не само политиките са тези, които оформят нашия свят, но и технологиите: Политиките са тези, които трябва да регулират този въпрос. Затова избрахме да представим проекти, които показват какъв ефект ще имат те върху живота ни и обществото ни за в бъдеще. Това е начинът да покажем, че това не е просто абстрактно законодателство, с което се занимаваме, а нещо, което ще променя обществата ни. Мога да дам пример с автономните автомобили. Пуснахме два такива автомобила по улиците на Талин, а проектът продължи около месец. Преди това преминахме през дълъг процес на узаконяване, което да позволи те да се движат навън. Този предварителен етап продължи близо половин година, имахме много добър координация между отделните институции – общината, службата, която отговаря за уличното движение. Трябваше да изберем маршрута, по който те ще се движат, имаше много малки детайли, които трябваше да изчистим. Проектът ще има продължение другата година. Но това, което искахме да покажем, пускайте тези автономни автомобили в движение, е, че тази технология съществува, тя е още в ранен етап на развитие, необходими са законодателни промени, но тези технологии ще бъдат водещи след време. Точно  това искахме да извадим наяве.

Той сподели и някои от основните разработки в сферата на дигитализацията: На едно от водещите ни събития в Талин демонстрирахме висок клас технологии с участието на 20 експоната от страни от ЕС, които разкриват накъде върви светът. Освен автономните автомобили, които имат приложение дори при бързите доставки, имаше и 5G презентация за мрежите от пето поколение. Очаква се те да намерят приложение не само в транспорта, но и в индустриалното рисково производство, защото при тях процесът ще бъде възможен без човешка намеса и ще бъде много по-сигурен, при това с намалени разходи. Имаме много примери за иновации и във фармацията – като например триизмерното принтирано изкуствено сърце. Показахме как функционира човешкият мозък – един от най-важните научни проекти на всички времена. Съвременните технологии позволяват вече създаването на кибернетични протези за хора с двигателни проблеми. Представихме разработки по създаването на графен и какви са възможностите на нанотехнологиите, които са в широк диапазон: от сензорните технологии, трансмитерите, през самолетостроенето до лечението на  хора, страдащи от паркинсон. Приложението на графена е огромно и това е проект, в който участват най-добрите учени от всички европейски университети. И самият факт, че на  срещата на върха в Талин премиерите на страните от ЕС обсъждаха този въпрос, показва, че това не е повече научна фантастика, а реалност.

Интервютата с Маргус Меги и с Валдек Лаур чуйте в звуковите файлове.