По време на ротационното председателство на Съвета на ЕС България трябва да завърши дискусията за членството си в еврозоната и да стане част от Валутния механизъм 2 (ЕRM2), придобил популярност като "чакалнята на еврозоната". Това мнение, изразено от бившия финансов министър Симеон Дянков, подкрепи в интервю по "Хоризонт" икономистът проф. Ганчо Ганчев, който беше съветник по икономическите въпроси в служебния кабинет на проф. Георги Близнашки.
Според проф. Ганчев успешното председателство на Съвета на ЕС означава точно това и то е най-подходящият момент страната ни да заяви амбициите си да стане част от европейския валутен съюз и да предприеме стъпки за осъществяването им, като се присъедини към Валутния механизъм 2:
Мисля, че Симеон Дянков е прав - може би това би трябвало да бъде най-важният приоритет на България от гледна точка на нашите интереси, тъй като, да кажем Западните Балкани действително също са важен проблем, но това, което е свързано непосредствено с икономическото развитие на страната ни е именно еврозоната. И аз мисля, че действително сега е моментът - може би ние изпуснахме доста време и според мен би трябвало по начало да бъдем по-настойчиви, по-упорити в това наше предложение - за влизане в еврозоната. Защо сега е моментът? Да използваме европредседателството, защото това все пак ни дава някакви предимства от гледна точка на дневния ред на дискусиите - все пак страната, която води това председателство, има някакви допълнителни възможности.
Професор Ганчев отбеляза още, че причините за забавянето на България по пътя към еврозоната трябва да се търсят както у нас, така и в европейските институции. Той обясни:
В Европейския съюз, особено от страна на Европейската централна банка има известна резервираност към влизането на България в еврозоната. Предполагам, че основният проблем е това, че българските банки, които би трябвало да бъдат под надзора на ЕЦБ, имат сравнително висок дял от така наречените "лоши кредити" - така че това е предполагам основният мотив на ЕЦБ да бъде въздържана. От гледна точка на Европейската комисия като че ли по-скоро мнението, което преобладава, е положително, но главното е, че България е неуверена и не е достатъчно активна. Ако сравним икономическото положение на България с Прибалтийските държави, които бяха приети набързо в еврозоната - то не е много по-лошо от тяхното, ако може така да се изразим. Дори тези държави бяха приети непосредствено след глобалната финансова и икономическа криза и се възстановяваха от много тежък икономически спад - много по-тежък от този, който беше при нас. Така че тук има някакъв двоен стандарт според мен и недостатъчно активно действие от страна на българското правителство.
Професор Ганчев припомни, че базовите критерии - така наречените "Маастрихтски критерии" за влизане в еврозоната, по принцип са изпълнени от България: Влизането във валутно-курсовия механизъм ERM2 също практически е изпълнено, тъй като ние сме във валутен борд и нашият валутен курс е фиксиран по закон. Така че дори и самото влизане в ERM2 за България е излишно. Що се отнася до банките - по-голямата част от нашите банки са дъщерни дружества на големи европейски транснационални банки, които вече са на практика под надзора на Европейската централна банка, така че българската банкова система не би трябвало да представлява проблем - тя е вече под контрола на ЕЦБ, подчерта икономистът.
Целия анализ на проф. Ганчо Ганчев чуйте от звуковия файл.
„Няма страна, която да не се е справила с Европредседателството. Това е едно усилие както на самата председателстваща страна, така и на редица европейски институции, в частност ЕК. Европейските институции правят всички възможно, за да няма несправила се страна“. Това коментира в предаването „Нещо повече“ Зинаида Златанова, бивш..
Оценката за Българското европредседателство е положителна. Това каза в интервю за предаването "12+3" по програма "Хоризонт" Юлиана Николова от портал "Европа": "Ако погледнем какви приоритети си постави България – бъдещето на младите хора, по тази тема няма особен напредък. Нямаше особен дебат по тази тема. Има заделяне на определени..
Ден след едно от най-значимите събития в областта на застраховането и осигуряването в България – връчването на наградите „Застраховател на годината”, „Пенсионно-осигурително дружество на годината” и „Застрахователен брокер на годината” – в „Нашият ден практично” разговаряхме за застрахователната и осигурителна култура на българските граждани и за..
Юлия Реда – един от най-младите членове на Европейския парламент, представител на Пиратската партия и член на групата на Зелените, идва на посещение в България на първи юни, за да се включи в инициативите против филтрирането на съдържание в интернет, заложено в Директивата за авторските права в Цифровия единен пазар. На първи юни Юлия Реда ще..
Може да се каже, че това е изложба за традицията, която вдъхновява модернизма в българското изкуство през 20-те години на XX век. От многоликия и активен художествен живот тогава кураторите – Аделина Филева, Станислава Николова и Любен Домозетски – са избрали да представят търсенето на националната идентичност, вписана в европейските тенденции..
На 29 май от 19 часа в зала „България“ композиторът Стефан Димитров ще представи пред публика най-новото си произведение – симфоничната творба „Сънят на Пилат“. А пловдивската публика ще има възможност да се наслади на музикалната премиера на 13 юни в Античния театър. Вдъхновението за „Сънят на Пилат“ е от литературния шедьовър на Михаил Булгаков..
Новата инсталация на Иван Мудов „Камъни“ се открива утре в 18 часа в градинката зад Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. Съвременният артист ни кани да пристъпим в един несигурен свят, където нищо не е каквото изглежда, а равновесие се пази трудно. Иван Мудов е известен с акции, движещи се по ръба на закона, със способността си да..