На варненската среща дойдоха двамата, повече слизащи от голямата политическа сцена, най-големи евролидери. Добре отглеждани от половин милиард население. Пристигна и президент на една, според думите му демократична югоизточна съседка. Това за демократизма е определено спорно. Често го заявяват първите ръководители на почти всички държави от ЕС. Спорни са и миротворческите методите на югоизток от Свиленград в самата държава и извън нея.
Във Варна сегашният и с дълговечни политически амбиции турски държавен глава реално започна предизборната си кампания. За догодина. Амбициите са три в едно – президентство, мнозинство в парламента, мнозинство в местната власт. Което, на сегашен етап не е много сигурно. Въпреки неосултанизма, с който се опитва да натрупа електорален капитал. Справка – веднага след срещата, естествено за вътрешна употреба, негови много приближени заричаха, че не са видели добронамерени знаци от Европа за сближаване. На турски език това значело и облекчени внос на турски стоки, безвизов режим и борба с тероризма по анкарски модел. Но президентът е бил много твърд. От анадолската столица дойдоха и за много пари. Пари на европейските данъкоплатци срещу обещание за сдържане на бежанци извън Европа. Пари, контролирани от харчещите ги.
И ето въпрос. Дали тези пари отиват за бежанци като хуманитарна дейност, или за политика, която създава бежанци? Защото, когато си миротворец на чужда територия и прогонваш миротворчески хора от домовете им, дори на палатки в собствената ти държава, ти създаваш бежанци. И после плашиш с тях.