Очаква се ЕП да приеме Директивата за дългосрочно командированите работници до края на годината

В рамките на Българското европредседателство се постигна предварително съгласие между страните-членки как да се промени Директивата за дългосрочно командированите работници. Компромисът би трябвало да сложи край на по-ниското заплащане на източноевропейците. Европейската комисия отвори за ревизия Директивата за командированите работници преди 3 години. Заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова води преговорите от името на нашето председателство.

"За съжаление, предложенията на парламента отваряха отново всички пропасти между партии, между страни-членки и т.н. Успяхме да постигнем, наистина, баланс на интересите и на работодателите, и на работниците, баланс на интересите на източните и на западните страни. Успяхме да запазим това, което беше договорено през октомври месец – продължителността напояването да е 18 месеца – 12 + 6. Успяхме да запазим изключенията, които касаят транспортния сектор и че мястото за уреждането на всички права на работниците от транспортния сектор са в специфичното законодателство. Успяхме да дадем ясни правни разяснения как трябва да се третират заплащанията, добавките, така че наистина да гарантираме принципа на равно заплащане между работниците за един и същи труд. До голяма степен успяхме да регулираме начина, по който ще се прилага самата Директива и по отношение на случаите, в които има нарушение на правата на работниците, случаите, в които има измама, случаите, в които, до голяма степен, също могат да се прехвърлят права върху поддоставчици. Считаме, че успехът на Българското председателство е голям, защото показахме, че Европа е единна, когато става въпрос за нейните граждани.

Ако не можем да се да говорим как функционира нашият единен пазар и как да функционира свободното движение на хора, без да се нарушава конкурентоспособността на компаниите, Европа трудно ще функционира".

До края на тази година се очаква ЕП да приеме директивата, след което следва 2-годишният период, в който тя трябва да се транспонира в законодателствата на страните-членки. Така конкретно ще се регламентира, че при дългосрочното командироване се спазват правилата на приемащата страна за изплащане на добавките към заплатите на работниците, обясни Русинова:

"Например, ако българска компания изпрати свой служител във Франция, той има право за дългосрочно командироване на 12 месеца първоначално. След това компанията трябва да уведоми френските власти, ако иска да се удължи с още шест месеца. След тези 18 месеца се счита, че този човек е пребиваващ в страната и трябва да се подчинени на техните правила на трудовото законодателство. За този период ангажиментът, който има България, е до изпращането на работника да прилага националното си законодателство за командироване, а във времето, в който пребивава, да прилага принципите на командированите работници, които са във Франция. Тоест, той ще получава командировъчни както един френски работник за тези 12 + 6 месеца – командировъчните, общите добавки и се изчислява брутно възнаграждение. Той си остава с българска заплата, но добавките, които получава, са спрямо френското законодателство. Принципът е на координация на законодателните системи. Когато един работник е дълготрайно командирован в друга страна, за тези пари от 12 + 6 месеца, се прилагат правилата на страната, която го е приела, а не която го е изпратила“.

Директивата урежда командироването в сектора на услугите и не засяга краткосрочните командировки и по-дългите от 18 месеца периоди на работа в друга страна-членка. 

България в момента води преговори и по друго досие – за координацията между осигурителните системи. Целта е работниците да не губят права на обезщетения и те да се пренасят, когато се работи в различни страни-членки:

"Надявам се в нашето председателство да приключим преговорите между страните-членки и да получим общо съгласие. Има доста противоречия, така че се надяваме да успеем да дадем добри предложения, с които да балансираме интересите. Идеята е не да се унифицират, а всъщност как различните осигурителни системи да си говорят една с друга и как могат да се прехвърлят права от една осигурителна система в друга осигурителна система. Ние имаме интерес, защото, ако примерно един човек работи от 10 години в България, а след това отиде да работи и 5 години в Германия и 3 години в Австрия, трябва осигурителните системи да могат да се координират и да се сумират периодите и по отношение на пенсионната система, и по отношение на обезщетението за безработица и така нататък".