За една вечна приказка и нейния автобусен транспорт

Всеки ден доказваме, че в България се живее като в приказка. Каквото и да става, накрая идва добрият чичко и нещата се оправят. Независимо кой ги е забъркал.

Тези дни най-шумно е около автобусите. Близо 1500 фирми делят и мерят сила и признателност към силните на деня. Едните искат да са ново министерство. Дори са измерили бюджет – 17 млн. от членски внос. Това неообразувание, под името единствена автомобилна камара, ще издава лицензи, и ще контролира бранша. Министерството ще има съгласувателни функции. Т.е. никакви. В тази камара трябва да членуват всички.
Други не искат.

Проста и ясна логика. Министрите се менят, камарата – не. Някъде на това му казват паралелна държава. Не че у нас и сега почти, някъде, евентуално и вероятно, не е така. Но поне не го пише на хартия. Следващата логична стъпка е това неообразувание да поеме и функциите на пътната полиция. А защо не и на данъчните в сектора. Важното е парá да капе. И по регулаторен и по контролиращ начин.