Парламентът прие на второ четене промените в Закона за здравното осигуряване

Репортаж на Даниел Инков

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

След деветчасово извънредно заседание парламентът прие на второ четене промените в Закона за здравното осигуряване.

Депутатите приеха окончателно здравните услуги, които ще се покриват от Националната здравноосигурителна каса, да са разделени на два пакета – основен и допълнителен. Те ще се определят с наредба на министъра на здравеопазването, която ще може да се актуализира веднъж годишно, в срок до 31-ви октомври на съответната година.

Предложението за разделянето на здравните пакети на основен, допълнителен и спешен предизвика ожесточени дебати в Народното събрание.

Левицата предрече политически крах на здравната реформа на министър Петър Москов. Мая Манолова от БСП заяви, че разделянето на здравните пакети на основен и допълнителен ще доведе до хаос в здравната система, обръщайки се към министър Москов:

Вие, вместо да прехвърлите на Народното събрание тази тежка отговорност да прецени кои заболявания на хората ще бъдат в основния пакет, тоест ще бъдат безплатни, и кои ще отидат в допълнителния, тоест хората ще трябва да си плащат, вие натоварихте себе си с тази отговорност. Вие просто ще бъдете изгонен с камъни от министерското си кресло.

Колегата ѝ Емил Райнов коментира, че тежестта от промяната ще бъде усетена от хората в началото на 2016 година:

Януари месец хората за първи път ще се сблъскат с тези два пакета – как за нещо, което са получавали през предходната година, вече ще трябва да плащат два пъти. Правя една бегла асоциация с февруари месец 2013 година, когато хората си получиха двойните сметки за ток.

Парламентът прие, че гражданите, които не внесат до края на годината дължимите си здравни вноски за последните години, трябва да заплатят всички дължими вноски за 5 години назад. 96 депутати подкрепиха промяната, 19 бяха против, а трима се въздържаха.

Депутатите приеха, че здравноосигурителните права на лицата се възстановяват, при условие че до 31-ви декември 2015 година те са заплатили всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца. По сега действащото законодателство е в сила толеранс до края на 2015 година и всеки, който иска да поднови здравните си права, все още може да плати вноските си за последните 6 месеца. Депутатите от БСП бяха против:

Или ще си платиш, или ще умираш, каза Михаил Миков.

Колко килограма картофи трябва да продаде един картофопроизводител от Вашия роден Велинградски регион, за да заплати 1008 лв., с които да си внесе здравните вноски, за да може да се лекува безплатно, коментира и Мая Манолова.

От ДПС също изразиха резерви. Хасан Адемов каза: Освен тези, които си плащат лечението – над 250 000 български граждани, има и други групи, за които трябва да се замислим. Трябва да извадят 1008 лв., без лихвите, за да могат да влязат в осигурителната система.

Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт определи казаното като популизъм: Защото това е правилният, законният текст и той трябва да бъде подкрепен. Нека да не развиваме демагогия и популизъм, защото това е вредно за системата на здравеопазване. Вредно е за държавата, най-малкото.

Надзорът на Здравната каса ще определя кои заболявания ще заплаща. Сериозни критики към промяната отправиха от БСП и ДПС, които призоваха здравният министър да понесе отговорността и той да определи лечението на кои заболявания ще плаща Касата. Парламентът не прие да се увеличи държавната квота в Надзорния съвет. Министър Москов посочи: Тук нашата обща задача е да отговорим на един прост въпрос, защо една операция в урологията, много често срещана, струва 1200 лева? Отговор от този човек, който прави тази операция ежедневно, няма.

Решено бе до 10 години държавата да поема осигуровките на децата, студентите, енергийно бедните, затворниците и бежанците. Процентът ще се увеличава от 50 на 55% до достигане на 100% от минималния осигурителен доход.

Окончателно бе прието Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса да е съставен от деветима членове – един представител на представителните организации и защита на правата на пациентите, двама представители на работниците и служителите, представители на представителните организации на работодателите и на държавата, един от които е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите.

Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт определи Надзорния съвет като паразитиращ орган, който не може да бъде контролиран от Народното събрание:

Ние, народните представители, избираме управителя на Здравноосигурителната каса, но практически чрез закона той се явява, с извинение, една фигура, която е изцяло подвластна на този паразитиращ орган, наречен Надзорен съвет.

Министърът на здравеопазването Петър Москов заяви, че е недопустимо в Здравната каса да има представители на медицинската индустрия и посъветва депутатите:

Дами и господа, държавата сте вие. Държавата не е нещо имагинерно, което стои някъде, и ако вие искате, вашата воля, волята на държавата да бъде преведена в политиката на Касата, тогава трябва да можете да осигурите на тази Каса възможността да провежда вашите решения.