Учени от Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) днес задействаха Големия адронен колайдер до максимална мощност след двугодишно прекъсване за модернизация, съобщиха световните информационни агенции. Това ще позволи изследването на някои от най-големите тайни на Вселената, свързани с гравитацията и същността на тъмната материя.
В съоръжението вече бяха извършени тестови експерименти на сблъсък на два снопа от високоенергетични протони със сумарна енергия 13 трилиона електронволта, съобщава Би Би Си. По време на първата фаза на функциониране на ускорителя, която завърши в началото на 2013 година, най-високата достигана стойност бе 8 трилиона електронволта.
Днес се проведе дългоочакваният експеримент по насочване на двата снопа по 27-километровия тунел на ускорителя и техния сблъсък. При пресичането на сноповете частиците се сблъскват и породените нови частици се засичат от детектора, където е станал сблъсъкът. Именно в тези нови частици ще се търсят тайните на Вселената.
Екипът от учени бурно аплодира постъпването на данните от първите успешни сблъсъци.
Невероятно постижение, станало възможно благодарение на над 2-годишна подготовка. Сега настъпва времето за нова физика, за велика научна дейност, заяви генералният директор на ЦЕРН Ролф-Дитер Хойер, цитиран от БТА. Стартът на новия етап в дейността на Големия адронен колайдер беше предаван в интернет.
От пресслужбата на организацията отбелязват, че подновеното събиране на данни при максимална мощност от 13 тераелектронволта отбелязва началото на "сезон 2" за ускорителя и открива перспективи към неизследвани територии на физиката.
Сред задачите на втория работен сезон на Големия адронен колайдер, който също ще продължи три години, са разгадаването на тайните на материята, антиматерията и кварк-глуонната плазма, отбелязва агенция ТАСС.
Най-голямото постижения през първия работен сезон на ускорителя беше откриването на загадъчния и дълго търсен Хигс
бозон, наричан "божествената частица" - последното липсващо звено в Стандартния модел на физиката. Откритието беше отличено с Нобелова награда за физика през 2013 г., припомнят агенциите.
Никой няма представа какво може да разкрие Големият адронен колайдер през новия си работен сезон чрез сблъсъците на протони, протичащи със скорост близка до тази на светлината. Въпросните сблъсъци пресъздават условия, близки до тези след Големия взрив преди 13,8 милиарда години, за който се смята, че е дал начало на Вселената, посочва още БТА. Продуктите от сблъсъците се улавят от гигантските детектори на Големия адронен колайдер и се анализират от учени от ЦЕРН и по света в търсене на нова информация за космоса и функционирането му на ниво елементарни частици. Изследователите се надяват, че през втория сезон на работа на ускорителя ще открият доказателства за т.нар. "нова физика".
Нилс Тунинг, учен в ЦЕРН, коментира пред „Гардиън“ какви са очакванията от новия работен сезон на колайдера:
С подновяване на сблъсъците се опитваме да пресъздадем обстоятелствата на ранната Вселена по време на Големия взрив... След това изследваме частици, които вероятно са съществували през съвсем ранния период на Вселената. Затова се надяваме са открим нови частици, които ще ни помогнат да обясним други тайни, наблюдавани във Вселената, например "тъмната материя".
Идеята за проекта се ражда през 1984 година и е официално одобрена десет години по-късно. Големият адронен ускорител е официално открит на 21-ви октомври 2008 година.