Макар организаторите да имат амбиции форумът в Москва да се превърне в еквивалент на конференцията по сигурност в Мюнхен, то и този път желанието им не се осъществи, заявиха след срещата анализатори. Като причина за това те изтъкнаха настъпилото разделение между Русия и западните сили след събитията в Крим и Източна Украйна.
Руският военен анализатор Виктор Литовкин коментира за предаването "Събота 150" по "Хоризонт":
Разговорът с представителите на НАТО беше по скоро размяна на претенции и упреци. След него нищо не се промени. Чрез НАТО САЩ представят своето въоръжение и налагат и своята политика в областта на отбраната. На европейските държави се налага да се съобразяват с действията на САЩ и това е разбираемо, защото САЩ плащат повече от 75 % от бюджета на Организацията, а европейските държави паразитират и използват неговите ресурси за укрепване на своята сигурност.
Трябва да има директни преговори между Москва и Вашингтон, за да има промяна на политиката в сферата на сигурността, смята експертът:
Такива разговори може да има, когато САЩ почувстват, че без Русия не може. Когато САЩ разбраха че ракетно-ядреният им потенциал е равен с този на Русия, тогава те сключиха с нас договор за съкращение на настъпателното стратегическо ядрено въоръжение. Когато САЩ видяха че Русия може да се справи без тях в Сирия, те сключиха с Москва съглашение за разделяне на въздушното пространство на страната, а после беше постигната договореност и за обмен на специална информация. Виждате, че когато Русия показва на САЩ своята сила и мощ, тогава Вашингтон води преговори.
В румънското пристанище Констанца пристигнаха два американски бомбардировача, с което беше изпратен сигнал, че границата на НАТО се охранява. Руският експерт заяви:
С два бомбардировача Русия не може да бъде изплашена. Ние сме ракетно-ядрена държава, което дава възможност за отговор за всякакъв тип заплахи. Що се отнася до границите на НАТО, Русия няма намерение да воюва с който и да било, за какво ни е това? Напротив! НАТО се приближава до Русия. Ако Алиансът беше останал до тези граници, на които беше до разпадането на Съветския съюз, Москва, повярвайте ми, нямаше да обръща внимание на НАТО.
Относно румънското предложение за създаване на черноморски флот на НАТО с участието на крайбрежните държави-членки на Алианса, експертът припомни, че в миналото редовно са се провеждали учения “Blacksea force” с участие на кораби на Алианса, на Украйна и Грузия, както и руски кораби и оцени това като „опит от сътрудничеството с кораби на НАТО“. Конвенцията от Монтрьо забранява на страни, които не граничат с Черно море, да имат свои кораби повече от 20 дни в него.
Сръбският министър на отбраната Зоран Джорджевич оцени конференцията като „отлично организирана“ и „добра основа за бъдещо сътрудничество в областта на отбраната“, както и за размяна на информация, но декларира, че Сърбия ще се придържа към политиката си на военен неутралитет :
Не сме променяли външната си политика, оставаме военно неутрална държава. Смятаме, че това е най-добрият начин за Сърбия, защото сътрудничеството с всички ни дава възможност за развитие и напредък.
Политиката на Сърбия се базира на четири стълба – Руската федерация, Китай, ЕС и САЩ. Гледаме напълно равноправно към всички тези 4 посоки и да засилваме отношенията си с тях. Контактите, които имаме с всички, прави Сърбия по-различна и сега, в съвременното развитие на света, малко държави могат да си позволят да направят. Това е предимството на Сърбия.
Във форума участва и замeстник-министърът на отбраната на Азербайджан Керим Валиев. Той прогнозира как може да се развие ситуацията около конфликта в Нагорни Карабах:
Арменските сили окупираха азербайджанската територия, така че суверенитетът на Азейрбайджан е нарушен. Налага се да водим борба с тероризма в защита на страната ни, тъй като в района на Нагорни Карабах действат организации, определящи себе си като терористични и сепаратистк.
Желанието и усилията ни са насочени към решаване на проблема по мирен, дипломатически път. Ако обаче продължат ескалацията и напрежението, което се изразява от провокационни действия от страна на съседите ни, то тогава няма да ни остане друг изход, освен да водим освободителна борба. Но това решение е политическо и затова то ще зависи от развитието на обстановката на терен.
Валиев не беше категоричен дали можем ли да очакваме отново гореща фаза в развитието на нагорнокарабахския въпрос:
Всичко ще зависи от това, колко умно ще се води в действията си противоположната страна.