И макар канцлерът Кристиян Керн първоначално да застана зад външния си министър, който представи в Брюксел позицията на правителството и на парламента, след срещата на върха в Брюксел смекчи тона:
Упражненията в трайна блокада на разговорите не е символ на сила. Напротив – трябва да търсим мнозинство за нашата позиция. Когато това не е възможно, трябва да приемем ситуацията в ЕС за даденост.
Даденост е също така, че Турция е важен партньор за ЕС, особено заради бежанската вълна, но също така и по отношение на политиката за сигурност, а и в икономиката.
И когато става дума за сигурност, това всъщност е още една тема, която напряга двустранните отношения – Австрия е първата страна от ЕС, която въведе оръжейно ембарго срещу Турция. Зад това решение застанаха всичките шест парламентарни партии, които изискаха от правителството да не издава повече разрешения за износа на оръжия към Турция. Това важи и за т.нар стоки с двойна употреба. Австрийските депутати се аргументираха с традиционния неутралитет на страната, който не позволява износа на оръжие в страни, където се водят военни действия, или пък има опасност от въоръжен конфликт.
Търкания между Анкара и Виена има и по още една тема – тази седмица някои австрийски медии получиха писмен документ, според който повече от 100 действащи в Австрия имами имат задължението да шпионират различни организации за евентуални връзки с движението на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен. Въпросният документ бил подписан лично от президента на Комитета по религиозните въпроси на Турция - т. нар. Дианет, Халифе Кескин. Както е известно, Дианетът е на пряко подчинение на турския премиер Йълдъръм. В Австрия дейността на Комитета по религиозните въпроси се координира от културното аташе към посолството на Анкара във Виена, който беше привикан в четвъртък за обяснения от външния министър Курц.