Пламен Ралчев: Ако комуникацията ЕС - Турция не продължи, нещата бързо ще ескалират

Ако процесът на комуникация между Европейския съюз и Турция не продължи, нещата ще ескалират в негативна посока и то много бързо, прогнозира в предаването "Събота 150" преподавателят от Университета за национално и световно стопанство доц. Пламен Ралчев. По думите му между ЕС и Турция има натрупани много разногласия и трябва да се имат предвид и разликите в ценностните  възприятия. Втора среща ЕС - Турция в рамките на нашето председателство не е нереализируема, но не смятам, че до нея ще бъдат изгладени различията или че ще има съществена промяна в позициите, каза експертът.

„По-скоро виждам тези отношения като един формат на комуникация, в който много дълго време ще трябва да се изясняват различията, да се изговарят различията и евентуално да се стига до някакви компромисни възгледи, но това ще бъде един изключително дълъг процес“, смята Пламен Ралчев.

Според него продължава "баламосването" на Турция, а обещаното членство от турска страна се възприема като една самосбъдваща се реалност - и тук възниква конфликтността. „В средносрочен план Турция трудно може да стигне до пълноправно членство, по-скоро ролята на стратегически партньор на ЕС е тази, която Турция може да играе. Сложно е обаче турските политици да бъдат убедени в това", посочи доц. Ралчев.

Той вижда възможност в умелата дипломация, за да приемат турските политици този компромисен вариант: „За момента няма никакви индикации, че турската страна е склонна да приеме ролята си на стратегически партньор на ЕС, което е най-изгодното за ЕС - Турция да си запази ролята на стратегически партньор, да се осъвремени споразумението за митническия съюз, да има всички предимства от търговията с ЕС и в същото време да изпълнява важната функция на буферна зона или като охрана на външната граница на ЕС.“

Честен диалог между Турция и Европейския съюз все още няма, все още сме на ниво сделка, а при сделката има друг тип мислене, смята доц. Ралчев: „Сделката е възоснова на това Турция да гарантира недопускане на миграционен натиск към ЕС, а ЕС да си плати затова. Това е сделката, тя беше потвърдена, това беше всъщност най-важният резултат от срещата във Варна. Честният диалог между ЕС и Турция изисква много по-голяма откритост, изисква и промяна в начина на говорене, както от европейска, така и от турска страна и аз смятам, е започване на такъв честен диалог ще отнеме много дълго време.“

При положение, че в рамките на ЕС имаме множество държави-членки, които са с много крайни позиции спрямо Турция, а другите са по-умерени и по-компромисни, втората трудност от страна на ЕС ще бъде как да се изработи консенсусът вътре в Съюза по отношение политиката спрямо Турция, подчерта доц. Пламен Ралчев.

ЕС трябва да преодолее настоящата разнопосочност на посланията си, които нанасят щета на имиджа на Съюза, убеден е доц. Пламен Ралчев.

„Подобен род послания, които председателят на Европейската комисия Юнкер отправи спрямо Турция и бъдещото членство, са неуместни от гледна точка на започване на един честен диалог с Турция, тоест, продължава, някои го наричат това "баламосване на Турция“, продължават тези неискрени изказвания на европейски лидери, които обещават на Турция перспективата за пълноправно членство в ЕС“, каза доц. Ралчев.

Според него обаче никой не казва кога и как това би могло хипотетично да се случи това членство: „Ако допуснем хипотезата за членство на Турция в ЕС, това означава да се подготвим за една изцяло нова институционална архитектура на ЕС. Самият ЕС трябва да извърши много сериозни реформи вътре в себе си,  ако искрено говори за присъединяване на Турция. Никой в ЕС в момента не планира такива институционални реформи, така че нека да сложим картите на масата и да бъдем открити с Турция“.

„Да, имаме общи интереси - те са чисто прагматични по отношение на сигурността, противодействие на тероризма, Близкия изток, в сферата на икономиката и търговията. Но реално към настоящия момент и в средносрочен план, да не кажа и в дългосрочен - в следващите 50 години не е реалистично да се очаква Турция да бъде член на ЕС“, смята експертът.

Тази  разнопосочност на европейските послания, на посланията на европейските лидери, всъщност нанася най-голямата щета от гледна точка на проектиране на имиджа на образа на ЕС навън и комуникиране на посланията на ЕС навън, обобщи доц. Ралчев: „И голямата работа, която трябва да се свърши вътре в рамките на ЕС е насочена именно към уеднаквяването или създаването на този консенсус вътре в Съюза, който да позволи ЕС да говори еднакво, по един и същи начин, с един глас, а не да се получава една какафония на посланията навън.“

Цялото интервю е в звуковия файл.