Десислава Чолакова - цигулка

Запознай се с музикантите!

Това е пространството, където всяка седмица ще ви срещаме с някой от музикантите от съставите на БНР. Стартираме с  цигуларката Десислава Чолакова, далеч не само защото е концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР, но и защото е хем изключителен музикант, хем невероятно слънчев човек.И защото е имала „страхотно музикално детство“.

Ето това е Деси. Печели конкурса за концертмайстор на радиооркестъра през 2012-та година – до голяма степен и с прекрасната и „изваяна“ интерпретация на по-рядко изпълнявания Трети концерт за цигулка на Камий Сен-Санс. Именно този концерт бе поканена да изсвири – вече като солистка на оркестъра – в края на 2013. Но да се върнем назад във времето…

Детството

Историята на Десислава и цигулката започва в родния Пазарджик. Майка й е учителка… по цигулка, много взискателна, но независимо от това на Деси толкова й харесва в музикалната школа, че си казва, че „ако така ще продължава моят живот с цигулката, то тогава със сигурност ще стана цигулар“. И продължава щастливо да си спомня за лагерите, на които са ходели заедно, за конкурсите, за многото свирене дори и за това как се криели и „вместо да свирим гами, намирахме ноти, по-трудни, не като за нас и свирехме разни дуети, триа“ – с пакостлив блясък в очите допълва Десислава.

Музикалното училище

То е в Пловдив, а преподавателката й по цигулка – Анелия Сталева – „прекрасна, много качествен музикант“. И следва…

Швейцарската авантюра

Когато Деси е на 15, тя се записва за майсторския клас на Хабиб Кайалех, който обаче така и не идва в България. „Тогава аз, по-детски, записах в къщи на един касетофон, каквото знаех към момента – например „Пчеличката“ от Шуберт, Прелюда от Третата партита за соло цигулка от Бах – и му я изпратих. И той ме прие.“  Така Деси се оказва в школата на един наистина голям педагог. Тя съзнателно удължава престоя си при него, за да научи колкото се може повече. В обучението й влиза задължението и самата тя да преподава – и Деси го прави – почти 10 години, като последните две има собствен клас. Успоредно с това свири и в „Симфониета Лозана“.

Италия

Заминавайки там, Десислава първо свири в един оркестър в Бергамо, а след това печели конкурс за La Verdi в Милано – симфоничен оркестър с хор (такова е официалното описание на състава). „Атмосферата беше прекрасна, хората в оркестъра – също, аз бях толкова щастлива, защото съм голям почитател на Италия“ – разказва Десислава за двете години там. Работата е много, програмите – всяка седмица различни, на пулта застават наистина големи имена като Абадо, Слаткин, Шайи.

Между три свята

Междувременно Десислава решава, че иска да завърши и софийската консерватория и известно време балансира между Италия, Швейцария и България. Докато в един момент осъзнава, че не може повече така. „Реших, че трябва да се установя, да избера едно нещо и да го правя добре“. И се връща в България. Явява се на конкурса за концертмайстор на радиооркестъра и го печели.

Радиооркестъра

„С колегите имаме много добри отношение – това е не само най-нормалното, но и най-хубавото нещо. Така трябва да бъде. Няма как да се изразяваме свободно чрез музиката и да доставяме удоволствие на публиката, ако не сме заедно в това, което правим“. Затова и е толкова щастлива, когато застава пред оркестъра като солист – защото знае, че оркестрантите са с нея. И след финала на Сен-Санс всички те се присъединяват към оглушителните аплодисменти на публиката с тропане и удряне по пулта.

Десислава и Сен-Санс

И ето как този концерт се „появява“ в живота й. Когато я канят като солист на Токийския симфоничен оркестър и й поискват списък с концертите, които знае, Деси изпраща всички творби, които е свирила някога и диригентът избира именно Сен-Санс. “Толкова красив концерт, така рядко свирен, за съжаление. Ние, цигуларите, явно сме си набелязали няколко репертоарни концерти и все тях свирим… и така настрани остават други, също много интересни. Третият концерт на Сен-Санс е не само интересен, не само много цигуларски написан, но е и много ефектен.“

Още много музикални приключение предстоят на Десислава Чолакова – защото тя е сякаш орисана още от „страхотното си музикално детство“ да е щастлива от това, което прави. Лъчезарна, говори емоционално, с богат избор от думи, с положителни емоции, с добро подхожда към всичко и всеки. И сега вече установена в София, тя се старае да е възможно най-добра в това, което прави. Вече не мечтае да „види целия свят наведнъж“, както когато е заминавала за Швейцария. Но това е защото вече го е видяла.