Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
24-тият Национален събор на каракачаните се провежда днес в местността Карандила над Сливен. Организатор на фолклорното събитие е Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните в България.
Председателят на Федерацията Коста Палестров посочи, че тазгодишният събор преминава под формата на народно веселие:
Песни и танци основно на танцовите състави от Дружество на каракачените в България - Сливен, Речица, Карлово и танцов състав от град Солун, Гърция. Това, което правим всяка година - да се събираме, да сме облечени с нашите носии и да станем част от традицията на каракачаните.
20-те младежи на средношколска възраст, танцьори от фолклорния ансамбъл за каракачански песни и танци на кв. "Речица" в Сливен, са младото попълнение на събора.
Каракачаните още от едно време са източноправославни християни. "Кара" означава на турси "черно", а "чани" е беглец. Те са черни бегълци, така са ги наричали.
За произхода на каракачанската песен и танц учителят Петър Палестров разказва:
Тя произтича от начина на живот. От социалния статус на каракачанина в епохата на Али Паша от 810 до 30-та година ги прогонва и те са търсили спасение и са го намерили във високите Балкани на днешния Балкански полуостров. И от това произтича и болката в песните на днешните каракачани, мъката.