Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Днес в рубриката "Незабравимите" ще слушаме Джони Кеш. Първоначалната асоциация при споменаването на неговото име е "кънтри"-то, но той "покрива" много голяма музикална територия - от рокендрол, през рокабили до блус.
Гласът на Джони Кеш е изключително характерен - нисък, на границата между баритона и баса. Животът му преминава през какви ли не перипетии, проблеми със "страничните" ефекти на известността, за да се стигне до брака му (втори за него, трети за нея) с певицата Джун Картър (която се оказва далечна братовчедка на Джими Картър и впоследствие американският президент и двойката Кеш/Картър споделят истински приятелски отношения).
Но засега ние ще се "спрем" на 1956 година. Тогава Джони Кеш записва за първи път "I walk the line". Успехът не идва веднага, затова пък "I walk the line" става първата песен на Кеш, която става номер едно в Билборд и продажните й надминават 2 милиона. Тя е част от едноименния албум, а през 1970 "играе главна роля" във филма с Грегъри Пек.
В по-близките до нас години пък дава името на биографичния филм за живота на Джони Кеш, в ролята на когото по един невероятен начин се превъплъщава Хоакин Финикс.
И ето го сега - Джони Кеш, наричан "Man in Black", заради характерния си и неизменен начин на обличане на сцената (винаги в черно) с "I walk the line".
