В новата си книга "Граждани отвъд местата?" се опитвам да обследвам умножаването на хоризонтите и фактът, че човек започва да "сърфира" и да прескача от свят в свят. Това каза в предаването "Хоризонт до обед" проф. Ивайло Дичев, преподавател по културна антропология в Софийския университет. Той каза още, че до преди 50 години човек се е борил за права на мястото, където е - правото да гласува, правото на социални придобивки, собственост и т.н, а днес към тези права се добавя и ново метаправо - правото да прескачаме от един свят в друг и да се движим. Това според проф. Дичев е хоризонт на очакванията. И това право обаче не е разпределено равномерно между хората.
Това, което се случва в съвременния свят е, че човек живее на няколко места. Това е свързано, от една страна, с политическите промени, с края на националните идеологии, а от друга - с развитието на новите комуникации: "Моите студенти знаят много повече за Калифорния, отколкото за Пазарджик. Повече знаем за американския президент, отколкото за нашия. Светът е устроен така, че живеем в една сложна геометрия - на едно място е тялото ни, на друго място е културната идентичност, на трето място са нашите икономически интереси", каза Ивайло Дичев. Според него въпросът не е в това, че хората се движат физически, а че е зададен хоризонт на очаквания-ние очакваме да бъдем мобилни. "Ние доброволно сме решили да сме част от някаква общонст, но съвременната уредба на света ни дава правото да излезем от общността, когато решим. Мобилността е очакване.", каза Дичев. Соред него обаче в момента само 3% от световното население живее не там, където е родено.
