Българската литература си остава елитарна и затворена само в литературните кръгове, такава е равносметката на Едуард Вик, основател на едноименната фондация, шест години след учредяването на годишната награда за български роман "Едуард Вик". Предстои връчването на тазгодишната награда "ВИК", за която се борят 6 номинации.
Пред "Хоризонт" Вик обясни, че целта на наградата е била да "извади" литературата ни от нейната елитарност и да повиши интереса към българските автори. "Ако тук не четете книги от български автори, няма основание да мислите, че навън те ще се четат. Това е омагьоканият кръг отпреди 6 години, който все още е тук", споделя Едуард Вик. Причината за ниския читателски интерес към българските заглавия според него не е бедността, а подреждането на приоритетите. "За някои е по-важно да отидат в хубав ресторант или да си купят мобилен телефон. Четенето на книги от български автори очевидно не е сред приоритетите тук, ако съдим по броя на продадените книги", заключава Вик.
Той отбелязва още, че повечето от наградените романи се занимават с миналото на страната и задава въпроса дали тези теми са интересни за самите българи. "Събития, случили се преди 10, 20 или 500 години може би не докосват неща, които живо интересуват българите днес", е мнението на родения в Канада Вик. Той дава за пример "Стъклената река" - най-продавания награден роман досега и казва, че разполагането на действието в съвремието в случая се оказва предимство.
Наградата "ВИК" е само малък елемент, който помага на изкуството в България, допълва Едуард Вик. Според него, ако българската литература не се превърне в нещо значимо за хората, няма да има напредък. "Ако вместо 500 - 5 хиляди души прочетат 1 книга в страна с около 6 млн. жители, това не променя съществено нещата", отбелязва Едуард Вик в интервю за "Хоризонт".
/Я.Б./
