„Апокалипсисът е дело лично. Откровението е възможно най-личното нещо. Казвам го, понеже съществува представа, че Апокалипсисът ще дойде като стихия за всички и навсякъде и неотменимо ще се случат какви ли не бедствия и катаклизми. Откровението е онзи съкровен и единствен момент, когато оставаш насаме с Твореца и споделяте всички неща, които са ви мъчили и които толкова време сте се опитвали да си кажете, но поради това или онова не сте доразбрали правилно. Интимно е. Тогава теориите и предположенията губят смисъла си. Както се казва – Часът на истината, в който отваряш широко очи и уши, за да не изпуснеш нещо, което съвсем пряко те касае.
Нима може Творецът да бъде толкова жесток, че да не приседне лично край всеки от руските моряци на потъналата подводница в последните (първите) минути преди (след) смъртта?! Не само са се срещнали, но и всяко от 118-те човешки същества е разбрало отговора на маловажните въпроси, които живите постоянно си задават – защо точно те и точно тогава трябва да си заминат, какъв е смисълът и ще се видят ли отново... Мъжете са разбрали отговорите и на истинските въпроси – които само те си знаят. В такъв миг не е възможно да те интересуват дреболии.
118 души в ковчега на мъртвеца, йо-хо-хо, и бутилка водка... Август, 2000.
Започвам с тази случка, защото се чувствам съпричастен – родих се на брега на Северния ледовит океан – същият, който ги погълна. След един неуспешен брак баща ми дошъл в Русия, за да учи и работи (неуспешен брак – що за клише? Да постигнеш успех в брака – какво ли означава това?). Неслучайно в този северен град се случила и майка ми. Както и сега, тогава ревях постоянно и не им давах да спят. Само че сега рева без глас...”
Така се звучи гласът на Николай Фенерски из страниците на първата му книга – „Апокалипсисът е дело лично”. Николай Фенерски.
"Апокалипсис-всеки ще доживее такъв момент и най първосигналните хора...създадени сме с безсмъртни души... животът е най голямата ценност... отчаянието също е грях...обикновенните неща в живота –те са най важни.... най-важното за мен е семейството и децата ми, всичко останало е суета...да речем, че съм песимистичен оптимист..."
Тези и други откровения ще чуете в интервюто на Кармен Манукян с Николай Фенерски.
/Б.А./