Недялко Йорданов - поезия, размисли, спомени и музика, споделени в "Графити по въздуха"
За предстоящия голям концерт в средата на февруари –„правя го сега след една пауза от 2 г и половина, колебая се дали да поканя мои приятели и или това да е един чист авторски рецитал, да няма фоерверки, сантиментални хвалебствия , официални поздравления...искам да пуснем билети достъпни за хората...”
И още: за една книга, която излезе съвсем скоро- „”70 стихотворения , избрани от Ивана – съпругата ми...”
„Последнете десетина години се пооткъснах от театъра, само две пиеси имам..... На 33 си казах: могото мина , малкото остава , остарях и тогава написах "Младостта си отива", "Остаряваме бавно"....., но когато бях на 50 си казах сега всичко свърши; на 60 казах всичко започва, а сега на 70- имам един девиз- достигнеш ли върха продължавай нагоре.... Нека да не смятаме, че животът е това е това, което бълват медиите.....”
/Б.А./