І действие
Певецът и жрец на Аполон – Орфей, и нимфата Евридика са двама съпрузи, които горещо се обичат. Един ден Евридика заедно със своите приятелки излизат на разходка, събират есенни цветя. Във високата трева нимфата не забелязва отровна змия и я настъпва. Ухапването е смъртоносно.
Безутешната скръб на Орфей няма край. Животът губи очарованието си без Евридика. Зевс се смилява за певеца и изпраща при него бога на любовта Амур. Той му носи позволение да слезе в подземното царство. Ако успее да плени с музиката си подземните сили, Евридика отново ще бъде негова. Условието е, да не я поглежда докато не излязат на дневна светлина.
ІІ действие
Тежък е пътят на Орфей към подземното царство. Той прекосява мрачната пещера Тенар и се спира пред митичната река Стикс. Заобиколен от сенките на мъртвите Орфей запява на скалистия бряг. Духове и фурии се опитват да го сплашат. Но Орфей не спира да пее за своята безсмъртна любов. Злите сили замлъкват и пропускат певеца да премине свещената река.
В Елизиума, в светлото царство на блажените духове, Орфей намира своята Евридика. Въпреки великата радост, той добре знае, че оттук нататък е най-тежкото изпитание.
ІІІ действие
Почти достигнали изхода, в мрачен и скалист лабиринт, Орфей и Евридика все още дочуват тътена на ада. Двамата вървят ръка за ръка без да се поглеждат. Младата нимфа не разбира студенината на мъжа си. Защо все още не я е прегърнал?! Светлината на изхода вече се вижда, още няколко крачки и всички мъки ще свършат. Но Евридика спира, по-добре да умре вместо да живее без любовта на любимия. Орфей не издържа и се обръща. В този миг Евридика пада покосена. Мъката от повторната загуба е още по-голяма, Орфей вади кинжал, за да се прободе. В този миг се появява Амур с добрата вест – боговете му прощават слабостта и му подаряват Евридика.
Във великолепния храм на Амур всички въздават слава на Любовта.
