Премиера: 24 февруари 1821 г. в театър „Аполо”, Рим.
Либрето: Якопо Ферети
Първо действие
Операта започва с идилична сцена - селяни и селянки, които в кошници носят плодове, водени от Еголдо. После по стълбата се появява Джинардо, ключарят на кулата; след него идва лекарят Алипрандо. Селяните бързо са прогонени. Ето че се явява и Изидоро,поет, говорещ на неаполитански диалект, който си акомпанира на китара и пее. Той е дошъл до тук, за да търси меценат в лицето на Корадино. Алипрандо информира Корадино, че Матилде ди Шабран - дъщеря на прочут рицар, загинал в битка иска среща с него. Джинардо довежда при собственика на замъка Едуардо - синът на неговия враг Раймондо. Вместо да моли за милост Едоардо демонстрира презрението си към Корадино. Корадино изисква от него подчинение, но напразно. В това време Матилде споделя с Алипрандо желанието си да спечели сълцето на рицаря, а той й обяснява, че това е невъзможно, защото прякорът на Корадино е „Желясното сърце”. Матилде остава непреклонна. Ето, че в замъка пристига и графиня дАрко - годинеца на Корадино и двете жени започват разправия помежду си. Влезлият Корадино веднага е завладян от чара на Матилде, което още повече вбесява графинята.
Останал насаме с Алипрандо Корадино споделя, че някаква тежест е заседнала в сърцето му. Алипрандо е сигурен - „това е любовна белка”. Последователна в намеренията си да спечели желязното сърце пристига разплакана Матилде и иска прошка за дързостта си и разрешение да напусне замъка. Корадино не може вече да се раздели с красивата дама и й забранява да отпътува.
Алипрандо прекъсва взаимните им обяснения и съобщава, че заедно с войските си към замъка се приближава Раймондо и иска да освободи сина си. Започва подготовка за битката. Като вижда колко е притеснен за живота на баща си Матилде се опитва да смекчи гнева на Корадино. Това не води до нищо друго, освен до това че събужда ревността му. Накрая той повежда войските си на поход.
Второ действие
Изидоро, който е станал официален дворцов поет на Корадо, разказва за неуспешно нападение срещу замъка - Раймондо се е опитал да освободи сина си Едоардо, който в суматохата успява да се спаси. Графиня д’Арко хвърля вината за бягството върху Матилде. Разгневеният Корадино заповядва на Изидоро да убие Матилде, но поетът оставя девойката да избяга. Междувременно Корадино разбира истината за интригите на графинята и за невинността на Матилде, в която той, въпреки нрава си, е влюбен. Като не вижда друго решение на драмата, която сам е предизвикал Корадино решава да се самоубие, като се хвърли от скалата, от която мисли, че е била хвърлена девойката. Но точно в момента, в който се готви да скочи, се появяват Матилде, Едоардо и Раймондо, за да го спасят. Операта завършва с най-класическия щастлив край: двамата влюбени най-накрая са заедно. Всички прощават и получават прошка.
Действащи лица и изпълнители в първото изпълнение:
• Корадино, тенор – Джузепе Фускони
• Матилде, сопран – Катерина Липарини
• Раймондо, бас (баща на Едоардо)– Карло Монкада
• Едоардо, контраалт – Анета Парламани
• Алипрандо, баритон – Джузепе Фиораванти
• Изидоро, бас (поет) – Антонио Парламани
Действащи лица и изпълнители в настоящата постановка:
Корадино, тенор - Хуан Диего Флорес
Матилде, сопран - Олга Перетятко
Раймондо, бас - Марко Филипо Романо
Едоардо, контраалт - Анна Горякова
Алипрандо, баритон - Никола Алаимо
Изидоро, бас - Паоло Бордоня
Графиня д’Арко, контраалт - Киара Киали
Еголдо, тенор - Джорджо Мисери
Джинардо, бас-баритон - Симон Орфиля
С участието на хора и оркестъра на общинския театър на Болоня, диригент Микеле Мариоти, хормайстор Лоренцо Фратини.