“Мадам Бътерфлай”, опера в три действия, от Джакомо Пучини (съдържание)

Музика: Джакомо Пучини
Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята “Мадам Бътерфлай” от Джон Лутер Лонг от 1898 г.
Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата “американска” версия, а през 1907 г. е представена и в Париж.

Пучини открива сюжета за своята шеста опера по време на престоя си в Лондон. Там гледа едноактната трагедия на Давид Беласко. Започва да композира през 1901, но често се налага да спира. За да напише операта Пучини се консултира с известна японска актриса Сада Яко, както и съпругата на японския посланик. Операта претърпява пълен крах на премиерата. Това фиаско води до редакция на някои от сцените в творбата и така е поставена на 28 май същата година в Бреша. Това е триумфът на малката японка. През 1905 е операта е играна в Ковънт Гардън, Лондон, а на следващата в Опера комик, Париж.

Действащи лица:
• Чо-Чо Сан (мадам Бътерфлай) – сопран
• Сузуки, нейна прислужница – мецосопран
• Бенджамин Франклин Пинкертон, лейтенант от американския флот – тенор
• Шарплес, посланник на Щатите в Нагасаки – баритон
• Горо, сватовник – тенор
• Принц Ямадори – баритон
• Будистки монах, чичо на Чо-Чо Сан – бас
• Якусиде, другият чичо на Чо-Чо Сан – бас
• Имперския комисар – бас
• Официалния секретар – бас
• Майката на Чо-Чо Сан – мецо сопран
• Лелята – сопран
• Братовчедка –сопран
• Кейт Пинкертон –мецо сопран
• Долоре, детето на Чо-Чо Сан

Действието се развива през 1904 в Нагасаки, Япония.
І действие
Къща с градина в Нагасаки.
Лейтенантът от американската флота Бенджамен Франклин Пинкертон се е увлякъл по младата японка Чо-Чо Сан, наречена Бътерфлай на английски – пеперуда, и решава да се ожени за нея. Професионалният японски сватовник Горо му показва къщата с градина, наета за бъдещите съпрузи. Консулът Шарплес напразно иска да предпази приятеля си от необмислената стъпка. Но лейтенантът не слуша съветите му. На чаша уиски той обяснява философията си: “Късай цветя от където можеш”. Така той е решил да се ожени за японката според обичаите на страната. Ето че по хълма се спуска сватбеният кортеж. Когато се запознава с нея, консулът разбира, че тя произхожда от обедняло благородническо семейство, което е наложило тя да стане гейша. Живее сама с майка си и е на 15 години. Девойката е придружена от майка й и няколко роднини. Цялата суматоха буди смях у Пинкертон. Шарплес отново се опитва да го разубеди, но напразно. Чо-Чо Сан с детска невинност му показва някои предмети, които е донесла в новия си дом – кърпички, лула, огледало, ветрило, вазичка. Когато Пинкертон иска да види какво съдържа дългата тясна кутия момичето строго отказва. Приближилият се Горо тихичко допълва, че това е сабята, с която баща й се е самоубил по “покана” на Императора. Точно преди да започне церемонията Чо-Чо Сан доверява на Пинкертон, че предния ден е била в Мисията, за да приеме християнството. Церемонията се проточва, а Пинкертон става все по-нетърпелив, защото иска да се усамоти с Бътерфлай. И точно тогава се чува гласът на чичо Бонзо, която е разбрал, че момичето е сменило вярата си. Той я проклина. Проклинат я и всичките й роднини. Девойката страда, но приласкана от нежните думи на своя съпруг постепенно се успокоява и двамата се отдават на блаженството на първата брачна нощ.

ІІ действие
Домът на Бътерфлай.
Вярната Сузуки се моли пред статуя на Буда, Чо-Чо Сан да не плаче повече. Изминали са три години. Скоро след сватбата Пинкертон е заминал с обещание да се завърне напролет. Изоставена от мъжа си и отблъсната от роднините си, тя живее със слугинята си Сузуки и с малкия си син, за съществуването на който Пинкертон даже и не подозира. Идват Горо и Шарплес, който е получил писмо от Пинкертон. С това писмо той моли приятеля си да подготви Чо-Чо Сан за тежка новина: той се е оженил за американка. Бътерфлай радостно го посреща и Шарплес не успява да прочете писмото до края. Щом чува, че мъжът и е здрав и скоро ще пристигне в Нагазаки, Чо-Чо Сан го прекъсва с радостни викове. Идва принц Ямадори, за когото сватът Горо усилено се опитва да омъжи Чо-Чо Сан. Но след като тя вежливо отказва, принцът е принуден да си отиде. Консулът Шарплес я съветва да приеме предложението на принц Ямадори, като намеква, че Пинкертон може би въобще няма да се върне. Нищо не е в състояние да разубеди девойката. Чува се топовен изстрел – в пристанището влиза американският кораб, с който трябва да пристигне Пинкертон. Вбесена от продължаващите увещания на Горо Бътерфлай вика вярната си прислужница Сузуки да изпрати Шарплес. После изтичва в къщата и се връща с детето си: ако Пинкертон я е забравил, то може ли да забрави сина? Консулът й обещава, че ще уведоми съпруга й, че има син. Веднага след това тя изважда от сандъчето си бинокъл и с него разчита името на кораба – “Абрахам Линкълн”. Радостта й е безмерна. Нарежда на Сузуки да набере цветя и да украси къщата. После се облича с най-красивите си дрехи и с детето на ръце остава в очакване на своя любим. Малко по малко нощта избледнява и се зазорява.

ІІІ действие
Двете действия на операта преливат плавно една в друга с една великолепна мелодия (мълчалив хор). Изтощена от нощното бдение Бътерфлай се оттегля в покоите си единствено след като Сузуки й обещава, че щом дойде съпругът й ще я повика. Малко след това идва Пинкертон придружен от консула и младата си американска съпруга, която остава да го чака в градината. Пинкертон е дошъл да, за да убеди Чо-Чо Сан да му повери детето, което да отведе в Америка. Когато разбира от Сузуки колко го е чакало момичето през всички тези години, той осъзнава какво е направил. За да реши какво да прави той излиза навън. В това време в стаята влиза Бътерфлай, и щом вижда консула, трепетно се спуска да търси съпруга си. Така вижда Кейт и обзета от тежко предчувствие разпитва Сузуки. Кейт се приближава и й иска прошка, като й обещава, че ще се грижи добре за детето. Чо-Чо Сан отговаря, че ще повери детето само на “него”, ако той посмее да се яви пред нея. После вика Сузуки, нарежда й да затвори прозорците и да се оттегли в съседната стая с детето. После изважда един бял воал и с благоговение вади меча на баща си, на който е написано: “Con onor muore chi non può serbar vita con onore” (С чест умира, този, който не може да живее в живота с чест). Прислужницата веднага разбира какво е решила господарката й и изтиква в стаята малчугана. Бътерфлай се спуска към него и го прегръща страстно, след това завързва очите му и го кара да седне отстрани, като слага в скута му американско знаме. После с меча в ръка се оттегля зад параван и се самоубива. Точно в този миг изпълнен с угризения в стаята влиза Пинкертон, който коленичи облян в сълзи пред бездиханното тяло на японската си съпруга.